ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума ни
BGtop
Latest topics
» Преди два дни! Срещата с един Нефилим в една тъмна улица.
Пон Окт 14, 2013 8:32 pm by Азазел

» Станете наши приятели
Вто Авг 06, 2013 8:53 pm by Rosalie Darkbloom

» Самотният мост
Чет Юни 20, 2013 7:40 am by Vallery

» Дом Петрович
Пон Юни 17, 2013 5:28 pm by Кирил Петрович

» Кой е любимия ви член на екипа
Нед Юни 16, 2013 4:52 pm by Danielle McStell

» Готови герои
Съб Юни 15, 2013 4:51 pm by Lilith.

» Търся си приятели.
Пет Юни 14, 2013 5:36 pm by Vallery

» ask Vallery
Пет Юни 14, 2013 5:26 pm by Vallery

» Търся си съквартирант/ка
Пет Юни 14, 2013 5:17 pm by Vallery

Top posters
Katherina ♥
 
Danielle McStell
 
Lilith.
 
Jack Rourke
 
darcey.
 
.Venilian Flemming
 
Elizabeth Heller
 
Александрия
 
Кирил Петрович
 
The Devil
 
Екип на форума
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 20, на Съб Юни 01, 2013 3:18 pm

Share | 
 

 Мираслава Айзък

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
.∞Mirasleva Flemming
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 12
Долари : 1301
Дата на регистриране : 01.06.2013

ПисанеЗаглавие: Мираслава Айзък   Съб Юни 01, 2013 3:20 pm

Флор Лероксе real name; Мираслева Айзък|| Human|| 22||Lyndsy Fonseca



Всичко бе повече от приказка, от както нейното слънце се бе появило в живота й, всичко бе повече от уникално, повече от прекрасно. Не можеше да повярва, че някога нещо ще я раздели от него.
Помнеше онази нощ в хижата. Да тогава Венилиан цяла нощ се бе опитвал, да привлече вниманието й, а тя все му се измъкваше или пък му се озъбваше, карайки го да седи на страна от нея. Но не можа да заспи и реши да изпие чаша от любимия си чай, за лека нощ. Той се появи от нищо и отново започна да я дразни, а тя не се въздържа и го удари продължавайи да го обижда и да прави всичко възможно, за да го разкара. Но нищо не се получаваше той продължаваше да седи там и да взира своите сини ириси в нейните, но тя продължаваше да го обижда, докато не получи целувка, само и само да млъкне. Помнеше как избърса устните си с погнуса тогава и се чудеше дали да не се из жабури с белина.. Засмя се на спомените, а след това продължи да се взира в прекрасното му спящо лице. Мислеше си, че нищо не може да ги раздели.. Обожаваше да прекарва времето си с него в къщата на плажа.
Да вярно бе получила белег за цял живот, но начина по който го бе получила беше един от най – прекрасните й спомени. Спомни си лицето му, уплахата която се четеше в него, бе толкова красив, не можеше да си представи дори един ден без него. Но тя бе едва на седемнадесет, кой знае какво щеше да я сполети какво щеше да се случи. Естествено тогава Мира не знаеше какво ще се случи, не знаеше че няма да помни дори името му...

** Няколко дни по –късно;
Виждали ли сте детски разплакани очи, начина по който се насълзяват. Начина, по който нещо им бива отнето, а те не могат да го върнат колкото й да го желаят. Искаше всичко да свърши. Скандалите ставаха все по безобразни. Българина не можеше да сдържа избухливия си нрав, а Мираслева не можеше да държи хапливия си език зад зъбите си. А ефекта от всичко бе начина, по който той си тръгна. Бесен на себе си, на света, а тя не искаше да му помогне. Беше му ядосана. И точно това щеше да й коства повече от колкото предполагаше..Как бе могла да го остави да си тръгне просто ей така. Без нищо, без да му каже каквото й да е било.. Сълзите й бяха по неспирни от всякога, не можеше да ги задържи, не можеше да спре. Просто ги остави да се стичат, а тя заспа.. Сладко, както не бе си помисляла, че може да спи. Събуди сред поредния кошмар, а бегла сянка пробягна в стаята й. А когато стана да светне лампата, за да види какво ставаше усети силен удър по главата си и нечий приглушен глас.. Виждаше ясно картините, за пръв път от три години на сам, но не виждаше отново лицето му то си оставаше в мъгла..
"Имал всичко?" чуваше приглушения женски глас " Имаше всичко" потвърди дрезгав и с някаква нотка на подигравка глас. А след това просто всичко изчезна.

** Три години по – късно;
Мираслава Айзък е мислена за мъртва, а нашата брюнетка се подвизава под името Флор Лероксе.
Не помнеше нищо, за миналото си, не знаеше коя е наистина, но се бе примирила с този факт, просто колкото и да търсеше всичко се свеждаше до мъчителното й главоболие, взимане на хапчета и живеене на един нов живот, който не искаше да замени. Но все пак искаше спомените си, искаше да знае от къде наистина идваше, коя е била, каква е била. Толкова много въпроси, имаше в съзнанието й, а единствения отговор бе, че не можеше да си спомни нищо, освен онзи кошмар, който не спираше да я преследва. Случилото се преди три години, това което я бе довело до всичко най – лошо в живота й.





Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherina ♥
Първороден вампир
Първороден вампир
avatar

Брой мнения : 613
Долари : 65798
Дата на регистриране : 19.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Мираслава Айзък   Съб Юни 01, 2013 3:23 pm

Оборена си ;) Забавлявай се

_________________
I look out for myself.
I'll ALWAYS look out for myself.


Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://originalworld.bulgarianforum.net
 
Мираслава Айзък
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
World Of The Originals :: Архиви :: Архив герои-
Идете на: