Лана Линкълн.

Заглавие: Лана Линкълн. Съб Юни 01, 2013 3:47 pm

1. Име
- Лана Линкълн. / Елисабет Доминико.
2. Години (привидни/истински):
19 / Доста.
3. Раса:
Вампир.
4. Дарби:
Чрез допир може да причини душевна болка.
5. Характер (минимум 4 реда):
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Доминико е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицето Ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Въпреки това тя цени човешкият живот прекалено много. Би убила всеки дръзнал се да превърне човешко създание във вампир. Фактът, че тя самата е я побърква. Понякога и липсват онези странни човешки нужди и чувства, които не би могла да изпита никога повече..
6. История (поне 5 реда):
Елисабет е родена много много отдавна,заедно със своята сестра близначка – Алина. Майка им се наричала Роузмари,а баща им Томас Фалиор. В началото тяхната връзка не била приета добре понеже роуз била от по-ниската класа и всички я смятали за странна,защото можела да лекува чрез ръцете си. Тя имала сестра,Лорън била нейна дъщеря. Сестра й не одобрявала връзката им,защото Томас бил един от принцовете на Франция по онова време,въпреки хорското мнение той се оженил за нея и създали прекрасно семейство. Имат още един брат и една сестра,които за съжаление не познават,от предишни връзки на родителите им. Пораствайки достатъчно двете момичета напуснали семейството си,оставяйки ги в пълно невединие. Всяка имала своя мечта за преследване.Известно време движели заедно,но после и те се разделили,обещавайки си че един ден отново ще се срешнат. Тъй като Елисабет винаги е била прекалено буйна, и непоколебима си навличала много неприятности,но една нощ,поредната й дълга нощ навън по забавления тя се натъкнала на един прекрасен красавец със сини очи и руси коси. Имал необикновен чар и някак си Елиса изпитвала силно привличане към него. Връзката им процъфтяла,оказало се че бурният живот на Елиса най-накрая родил нещо добро - или поне тя мислела така. Имението му било огромно,а горите зад него необятни. Той обаче не й позволявал да се разхожда сама навън в гората без него. Когато вече били сгодени една нощ тя чула викове идващи от гората,а той не си бил у дома и решила да види какво се случва. Щом излязла цялата изтръпнала,било толкова студено,а навън било по средата на лятото. Гласът на млада изплашена девойка я дърпал към гората. Започнало да вали.. ленената й чисто бяла нощница започнала да се цапа от мръсната кал,тя започнала да се препъва в какви ли не клони,шубраци,докато накрая на паднала точно пред един надгробен камък. Изпищяла.. писъкът огласил цялата гора и след като се надигнала с ужас осъзнала,че камъкът не бил един,а повече.. много повече. Едвам едвам успяла да покрие устните си с ръка,гледайки невярващо. Щом решила да побегна обратно към имението Усетила,че е твърде късно,чула ядосаните стъпки на годник си и щом се обърнала пред нея не бил той,а едно чудовище. Вампир? Тя бе чувала за тях.. легенди.. митове.. Защо й се случваше това? 'Казах ти,да не идваш тук!' гласът му.. дори той не бе онази позната мелодия за ушите й.. сега приличаше на нещо така непознато,страшно и далечно.
Той не я уби. Уби я.. давайки й живот. Даайки й свеото проклятие,за да го сподели.. И от тогава тя е замръзнала във времето.Обичаше о,обожаваше го,но не можеше да понесе това което той й бе причинил. И избягала.. от тогава тъмината бе нейн спътник,нейна съдба и нейн живот.
Fc: barbara palvin; беше запазена за мен.

Заглавие: Re: Лана Линкълн. Съб Юни 01, 2013 3:48 pm

Одобрена си :* Приятна игра