ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума ни
BGtop
Latest topics
» Преди два дни! Срещата с един Нефилим в една тъмна улица.
Пон Окт 14, 2013 8:32 pm by Азазел

» Станете наши приятели
Вто Авг 06, 2013 8:53 pm by Rosalie Darkbloom

» Самотният мост
Чет Юни 20, 2013 7:40 am by Vallery

» Дом Петрович
Пон Юни 17, 2013 5:28 pm by Кирил Петрович

» Кой е любимия ви член на екипа
Нед Юни 16, 2013 4:52 pm by Danielle McStell

» Готови герои
Съб Юни 15, 2013 4:51 pm by Lilith.

» Търся си приятели.
Пет Юни 14, 2013 5:36 pm by Vallery

» ask Vallery
Пет Юни 14, 2013 5:26 pm by Vallery

» Търся си съквартирант/ка
Пет Юни 14, 2013 5:17 pm by Vallery

Top posters
Katherina ♥
 
Danielle McStell
 
Lilith.
 
Jack Rourke
 
darcey.
 
.Venilian Flemming
 
Elizabeth Heller
 
Александрия
 
Кирил Петрович
 
The Devil
 
Екип на форума
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 20, на Съб Юни 01, 2013 3:18 pm

Share | 
 

 Преди няколко часа. Една тъмна уличка!

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Вто Юни 04, 2013 4:06 pm


Застанал в имението ми под душа. Водата обливаше тялото ми и измиваше всичката пот от кожата ми. Бях се изпотил и събудил рязко, заради кошмара, които имах. Някой ме простреля. Беше ужасно и страшно.. поне за мен. След като излязох от банята се наметнах с една кърпа. Прекосих стаята и отидох до гардероба си. Отворих го и започнах да ровя. Търсех дрехи. Първо избрах бельото си. Черно боксерки. Отгоре си сложих тениска, черни джинси и кожено яке. Сложих си огърлицата и часовника и накрая просто отидох в гаража. Запалих Нисана и потеглих. Движехсе по улиците, докато не стана време просто да сляза някъде преди да съм се хвърлил с колата в пропаст. Избрах си един бар. Влязох в него и си поръчах едно голямо уиски. Започнах бавно да отпивам от него. Направо си го изпих на екс. След това поръчах още едно, но и то не ми стигна. След няколко уискита.. вече не помня колко тръгнах да си ходя. Къде бях паркирал колата си. Не можех да я намеря. Извадих ключовете от джоба си и натиснах копчето, но не чух звука от алармата. Започнах да крача по задната уличка. Една малка, зад бара и да стъпвам в локви. Имаше обичайното, контейнер, тъмница и.. дори не можех да фокусирам какво имаше в улицата, когато чух нещо. Сякаш някаква жена плачеше. Беше свита в ъгъла до една от стените. Прикрила главата си с длани и свита, като колената й бяха пред гърдите. Доближих се и попитах:
-Хей? Добре ли си? - след което преглътнах и протегнах ръка, но в момента в който ръката ми докосна рамото й всичко се промени... Какво стана ли? Дори и аз не разбрах, но имаше някаква сила.. тайна сила. Не знаех къде точно съм и коя е тя, но това че исках да и помогна ми изигра лоша шега. Сега май бях изненадан. Очите ми срещнаха погледа й. Имаше толкова ярко светли сини очи, че ми се прииска да потъна в тях и да разбера какво се крие зад погледа й, но тогава се осъзнах. Аз стоях притиснат от мистична сила към стената, а тя ме гледаше. Дали беше някакво чудовище? Дали щях да намеря смъртта си тук.. сега щях да разбера.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Вто Юни 04, 2013 5:32 pm

Разочарование, изнервяне, яд, гняв.. Това се случваше при мен след няколко провалени опита за заклинания, чиито гафове не водеха до нищо приятно наоколо. Няма да ви обяснявам какво точно. Нека просто кажем, че днес не ми бе ден за това. Почти всеки опит да подобря някой от магическите си трикове или изобщо не водеше до нищо, или нещата около мен се превръщаха в пълна бъркотия. И така, първоначалните нерви за момент затихнаха, станах напълно сериозна и дойде онзи момент, в който съвсем се отчаях и избухнах в сълзи. Ей така, изведнъж, неочаквано и дори доста нетипично за мен. Но нали се сещате, всеки си имаше слаби моменти и болни теми, а заклинанията ми бяха моята. Затова и сега потърсих най-близката тъмна уличка, забутана далеч от човешките погледи. Не исках никой, било то познат или непознат, да ме вижда така. Свих се на възможно най-забележимото място, сядайки на земята и опирайки гърба си в стената. Тихичко захлипах. Или може би не чак толкова, щом шумът ми привлече нечие внимание. Не го погледнах когато ми проговори, но в момента, в който протегнатата ръка ме докосна, надигнах веднага главата си и вперих погледа си в неговия. Поне доколкото можех да го видя ясно в тази тъмница.
-Добре съм. - отвърнах някак сопнато, а тихият ми плач бързо се загуби някъде и не остана дори и следа от него, съдейки по тона ми.
Как изобщо си позволяваше някакъв непознат да ме занимава в такъв момент?! На пръв поглед може би бе напълно нормално ако видиш някой в досегашното ми състояние на улицата да се опиташ да му помогнеш, но аз бях някак напълно независима. Не исках помощ, а камо ли състрадание от някой току що срещнат. До някъде дори и това ме ядосваше.
Изправих се рязко, все още лице в лице с него и гледайки го по същия сериозен и втренчен начин. Едно рязко избутване, дори и с нормалната физическа сила на младо момиче, бе достатъчно, че да го накара да се помести встрани и да се подпре на стената. Сега какво? Защо беше това изражение от него? Не бях сериен убиец, нали така? Може и да бях вещица, но нямаше току така да се нахвърля да наранявам някого, дори и в изблик на гняв. Нямаше да си позволя и всеки срещнат да може да разбере каква съм. Затова се стараех да се успокоя и да не правя нищо рязко и непредвидено.
- Нищо ми няма. - допълних отново, вече с по-нормален тон и отстъпих няколко крачки по-далеч от мъжа.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Вто Юни 04, 2013 5:45 pm

Не разбрах каква беше тази луда сила, която ме накара да замръзна на място и да не знам какво да направя, докато тя не се изправи. Красотата й. Не можех да не се насладя на нея. Тези очи, тази светла кожа, това тяло. Не знаех какво да и кажа, за да не я отблъсна с думи, а тя беше наранена от нещо. Доближих се, дори и тя да се отдалечаваше. Бях заслепен, все едно някой беше изсипал любовна отвара в питието ми и сега аз просто бях опиянен от нея. Чернокосото момиче пред мен. Щом тя застана на няколко крачки от мен аз започнах да се приближавам, но тя направи точно обратното. Тръгна в противоположната посока. Вървеше назад, като тялото й беше обърнато с лице към моето и щом тя се притисна до стената аз застанах пред нея. Вдигнах ръка и нежно погалих бузата й. Кожата й беше по-мека от това, което си представях. Беше невероятна, а аз просто я погледнах в очите и й казах това, което ме измъчваше:
-Красива си! - не знам какво ми действаше така. Не знам, но сякаш, когато я докоснех и се чувствах цял. Сякаш нещо, което тя беше направила по-рано беше събрало това нещо около тялото й. Алкохола, които бях изпил и караше мислите ми да са бавни сега изчезна от съзнанието ми и сега мислех, като светкавица. Виждах я... усещах я, а аромата й беше повече от прекрасен. Преглътнах тежко и без да казвам нищо се доближих още повече, но не я целунах, а просто вдишах свежият въздух около тялото й и се насладих на аромата й. Бавно спуснах глава надолу и очите ми отново я срещнаха:
-Господи.. ти си толкова красива! - не знам какво ми ставаше, но смятах, че постъпвам правилно и щом главата ми помръдна тя усети устните ми върху своите. Ръката ми, която беше свободна се плъзна по тялото й и се озова между краката й притискайки я към стената. Езичето ми се плъзна между устните й и затърси нейното и се надявах да отговори на целувката ми, да ме обгърне с ръце и да ме притисне по-близко, но това бяха желания.. Тя можеше и да ме отблъсне, а това, което тя направи беше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Вто Юни 04, 2013 6:11 pm

Някои хора или бяха много пияни, или употребяваха доста синтетични забранени вещества, или природно си бяха така - дръзки и нахални. А мен човек не трябваше да ме притиска така когато съм нервна. Особено пък непознат човек насред тъмна уличка, при това явно подпийнал леко. Та кой налиташе току така на срещната едва преди няколко минути жена?! Добре де, като не броим изнасилвачите и прекалено загорелите. Не ми приличаше на някой от първия тип. Поне нямаше да се бави толкова и някак.. да внимава така. Но това все пак не изключваше факта че, по дяволите, някакъв непознат ми налиташе в момента, притискайки ме в стена. Е, каквато ще да съм, но не се давах толкова лесно! Още щом устните му най-нахално се допряха до мойте (добре де, признавам си, не се целуваше зле.. но това си бяха просто подробности), ръцете ми моментално се опряха на гърдите му, но само за да се опитат да го избутат по-далеч. А щом се отдели дори на няколко сантиметра от мен се почувствах сякаш малко по-свободна. Поне достатъчно, че да му повиша тон:
- Какво си мислиш, че правиш?
Изгледах го ядосано. Наистина беше голям нахалитет.
- Чак толкова ли си пиян?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Вто Юни 04, 2013 7:09 pm

Пиян ли бях? Не.. изпих само няколко уискита. Държах на алкохол. Нещо около нея ме караше да я искам повече и повече. Исках я не само за себе си. Исках да.. съм неин! Аз никога не съм искал някой да ме притежава, но съзнанието ми говореше. Тя е моя господарка. Да не би някоя любовна отвара да ме беше заразила. Опитах се да се осъзная. Да мисля трезво. Какво щях да направя, ако наистина бях тук. Ако бях аз. Реално щях просто да и помогна. Да и предложа да поговори с мен и да сподели. Тогава я видях. Може би и беше студено. Да.. АЗ щях да я стопля. Тя видя как свалих бавно коженото си яке и го наметнах на раменете й. Движех се като робот. Не... не беше от алкохола. Просто виждах нея, като жената, чиито желания трябва да изпълня. Тя видя как бавно паднах на коляно. Преглътнах и веднага заговорих. Устата ми изрекоха думи, които съзнанието ми никога не би казало:
-Кралице моя! Аз.. усетих искрата ни. Усетих желанието ви.. ще направя всичко, което пожелаете! Ще изпълня всичките ви желания! - какво по-дяволите говорех. Дали бармана ми беше сипал нещо в питието? Не.. когато излязох от бара ми нямаше нищо. Беше.. беше аромата около нея. Всеки път щом вдишвах усещах желанието да съм неин. Стоях на коляно пред нея, желаещ да изпълня желанията й, а за човек като мен.. това беше грешка. Аз.. Джак Рурк обичах да командвам. Бях зодия скорпион. Властващ, надменен и безчувствен, а сега нещо включи онзи орган в тялото ми наречен сърце и ме накара да изпитам.. по-дяволите.. Това чувства ли бяха. Вътрешно ми се гадеше, а външно се усмихвах, като идиот. Какво ми ставаше?


ПП: Имам идея, която ми дойде след първият ти пост и дам.. ще ти издам тайната по-нататък или ще се надявам да се сетиш сама какво се е случило :P
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Вто Юни 04, 2013 7:39 pm

Нямах си никаква първоначална идея какво точно ставаше в момента. Познавах ли го от някъде? Защо се държеше така? Какво толкова ми имаше на мен, за да ме нарича "кралица" и да твърди, че е толкова привързан? Изобщо нещо беше ли наред с този човечец? Да, поне усещах, че е обикновен човек. Нямаше нищо особено и свръхестествено в него, което да е причината да се държи така. Току виж се оказал някой стар "познат", който да ме е видял и да се е присетил за мен и са се пробудили разни стари чувства. Е да ама.. То хубаво да е стар познат, но нямаше как да е толкова стар, че да не го помня чисто от техническа гледна точка. А тази физиономия не ми бе никак позната. Наистина днес само странни неща ставаха около мен. Това пък ме накара да се замисля да не би пак заради мен да е станало нещо. Но точно тук не се бях опитвала да правя нови заклинания. Съмнявах се пряко да го е засегнало някое от тях. Но нима от някъде може да е останала частичка магическа енергия, която да е породила необичайното му поведение? Може би беше възможно. Все пак реших и аз да проговоря вместо да се отдавам още на размисли докато в същото време стоя пред него и го гледам тъпо. Вместо да го карам да се изправи, самата аз се наведох до толкова, че лицата ни да са на едно ниво. Беше време за тактичен разпит и проверка да не би да му влияе някаква магия.
- Какво те кара да правиш това? Какво точно усещаш? От какво си привлечен?


пп: знам ли.. въртят ми се някакви идеи ;д ии.. добра зодия си избрал за героя ;дд
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Вто Юни 04, 2013 7:57 pm

Тя размишляваше над нещо, а аз като добро кученце стоях на коляно и я гледах отдолу. Приведе се към мен и усетих онова нещо в гърдите ми да задмуква лудо. Пак ми причиняваше някакви неща това сърце. Онова нещо.. наречено чувства и в мислите ми се появи картина, в която тя ме докосва с ръце по бузите, придърпва ме и слива устни с моите. Да.. нежна и приятна целувка, но.. Тя просто ме попита за чувствата ми. Кое ме кара да се чувствам така:
-Ти! Ухаеш невероятно! - след тези думи я погледнах право в очите. Сините ми нюанси се загледаха в нейните. Желаех я, но защо. Кое ме караше да чувствам нещо към нея:
-Ти си.. моята кралица! Моето желание! Ще направя всичко за теб.. за вас.. само ми кажете какво желаете и ще изпълня всичките ви съкровени желания, само за да получа една целувка! Само за да получа една прегръдка.. само за да ме забележите! - след тези думи издишах бавно и ръката ми се протегна, като докосна лицето й. Палеца ми погали нежно бузата й. Какво ми ставаше? Влюбен ли бях? Аз можех ли да чувствам? Щях да я целуна, но се спрях. Знаех, че това не и хареса. Явно нямах опит, колкото и беше нужен. Явно нямаше да мога да и доставя удоволствието, което желаеше. Главата ми беше объркана, но не и тялото ми. Когато погледнах леко надолу и изгледа към гърдите й се появи пред очите ми коженият ми панталон ми се стори тесен. Онова вътре в него веднага се събуди и започна да се втвърдява, но това не беше добре. Свободната ми ръка подтикна достойнството ми да влезе в левият ми крачол, като се надявах тя да не го забележи, за да не се погнуси от мен, а очите ми насладили се на гледката на гърдите й се вдигнаха и видяха усните й. ТЕзи сладки розови устни, които исках да целуна. Не бях желал момиче така, от.. никога.. Не осъзнавах какво ми става, но се надявах да разбера.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 10:54 am

Доста сконфузена ситуация се получаваше поне от моята гледна точка. Не знаех как да реагирам, как да се отнеса с него, а в същото време се опитвах да се досетя какво точно му имаше на горкия човечец. Да не би Купидончо пак да си прави някакви шеги с хората? Съмнявах се. Не го бях видяла да хвърчи наоколо. А думите на мъжа пред мен все повече и повече ме караха да се чувствам некомфортно. Не беше чак толкова забавно някакъв току що срещнат да ти се обяснява така.
- Изправи се. - казах му, като в същото време самата аз промених положението си на изправено. Разбира се, и той го направи. Че как нямаше.. Сега сигурно щеше да изпълнява всяка моя команда. Признавам си, едва не се изкуших да го накарам да ми изтанцува патешкия танц, обаче нямаше да се гавря така с горкото живо същество.
Мислех си над думите му. Ухая невероятно? Вярно, че скоро си бях купила нов парфюм, но се съмнявам да беше нещо, свързано с него. Може би наистина бе поредния гаф, останал от по-ранните ми магии и сега разнасящ се под формата на някаква енергия около мен. Не бях сигурна дали е това, но ако беше нещо подобно трябваше да си има даден ареал на действие. И сега бе моментът да правя отчаяни пити да разбера дали е така.
- Стой на място. - наредих му, за да съм сигурна, че няма да се лепне пак плътно за мен и запристъпвах назад. Само на няколко метра. Може би 4-5-6. Съмнявах се ако е магия да е останала толкова силна, че да засяга на по-голямо разстояние. Но дали изобщо беше така?
- Сега как си ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 11:18 am

Тя беше толкова красива, прекрасна.. невероятна. Уханието й. Всичко беше толкова невероятно. Изправи се бавно, а след това ми нареди и на мен. Исках я, желаех я. Закрачихме и тя ми каза да стоя на място. Започна бавно да се отдалечава. Да.. колкото по на далече отиваше толкова по-болезнено беше за мен, но нямаше какво да се прави. Бавно протегнах ръка и изведнъж съзнанието ми... заработи..

******

-Госпожице, добре ли се? - попитах аз. Отново? Защо я питах? А да.. тя плачеше преди малко. Трябваше да й помогна. Направих крачка и след секунда всичко, което мислех.. всичко, за което се притеснявах. Въпросите ми и любопитството за това какво ли се е случило с това младо момиче изчезнаха. Усетих онзи аромат. Какъв аромат? А да.. имаше нещо във въздуха и след още една крачка пред очите ми се появи тя. Ангелски красива.

******

Съзнанието ми сякаш пак спря. Просто застанах на място гледащ я с влюбен поглед и й казах:
-Аз... а.. какви бяха желанията ви, господарке? - след тези думи преглътнах и бавно сведох глава. Каква ми беше тя? Кралица? Не.. Притежаваше ме, но защо.. Да.. Заради красотата си. Имах чувството, че съм изпил любовна отвара и сега съм само неин. Стоях приведен и чакащ команди, а в главата ми беше пълна каша. Помнех всичко, но не разбирах нищо. Сякаш когато съм близо до нея и се променям. Не знаех какво да правя или по-скоро не знаех какво да не правя. Не исках да ме намрази и да ме отблъсне. Поне в сегашното си състояние исках да я даря с любов, ласки и всичко от което има нужда.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 11:52 am

И ето, че планът ми проработи, макар и за кратко. Скоро пак се доближи и стана същото нещо. Поне разбрах каква е същината на проблема. Интересно нещо с аурата си бях направила и евала на мен ако успеех да го повторя някога отново. Така де, беше си полезно ако някой ден до толкова закъсам, че се налага да използвам някой като влюбения подчинен, че да ми върши работата. Поне знаех как да оправя нещата - отвара за премахване на магии. Бях си я скалъпила в казана вкъщи и складирала из тайните прашлясали мазета. Добре де, не точно така, но все пак имах някои изготвени според рецептите в книгите отвари и тази за премахване на моментна магия щеше да свърши работа. Усмихнах се доволна, че бързо се сетих с какво разполагам и как мога да го използвам.
- Спокойно, сега ще те отърва от тази досадна магия. - казах по-скоро на себе си, отколкото на него.
Доближих се до мъжа пред мен, докато в същото време в ръката ми от нищото се появиха две малки шишенца. Бях използвала призоваването, този път на предмети, за да ги накарам ей така да изникнат набързо в мен. Съдържанието на едното изпих докато се доближавах до Джак. То щеше да премахне събралата се около мен магическа енергия и да предотврати друга подобна случка. Второто подадох на него, очаквайки да го вземе.
- Изпий това. Ще се почувстваш по-добре. - посъветвах го, пренебрегвайки думите, които ми говореше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 12:07 pm

Тя се доближаваше до мен. Щеше ли да ме целуне? Или пък да ме пожелае? Дали щеше да се случи нещо приятно? Тогава видях две шишенца в ръката й. Как се появиха там.. не знам, но беше прекрасна! Когато изпи нещо усетих някаква разлика. Приятният аромат бавно изчезваше. Подаде ми нещо. Дори не я чувах, защото гласът и беше толкова приятен, че не можех да определя думите, които ми казваше. Отпих бавно, но усетих ръката й. Помагаше ми да надигна шишенцето и течността се стече в гърлото ми. Преглътнах бавно и вълната, която премина по гърлото ми се забеляза по адамовата ми ябълка. Щом това нещо се озова в тялото ми главата ми се замая. Усетих промяна. Нещо в.. тялото ми. Закрачих бавно на страни и тялото ми залитна, като се долепих до стената. Краката ми омекнаха и бавно се свлякох в седнало положение. Какво ми ставаше? Погледнах я. Защо изпитвах толкова силни чувства към тази жена. Защо изобщо смятах, че и тя изпитва нещо към мен. Затворих очи за момент и щом ги отворих я видях. Тя стоеше над мен, леко надвесена и се зачудих какво става. Дрехите ми ми стягаха. Имах нужда от въздух за това се опитах да дръпна яката си, но тя си беше достатъчно широка. Погледа ми срещна нейния и попитах:
-Какво става? Защо? - и щом поех дълбоко въздух всичко се оправи. Главата ми си беше на мястото, тялото ми сякаш беше използвано за някакъв експеримент, но момичето пред мен. Тя беше тази, която има нужда от помощ не аз:
-А? Добре ли сте? Защо плачехте? - след тези думи разбрах, че всичко си е наред.. освен едно.. защо изпитвах тази.. възбуда и.. защо ерекцията ми изпълваше гащите? Да не би да.. о боже.. какво бях правил с нея? Дали имах някаква загуба на паметта? А ако се бях напил и се бях опитал да я насиля и за това тя да плачеше по рано. Протегнах ръка и допълних още един въпрос към ситуацията:
-Аз ли ви направих нещо? - не можех да го повярвам, но ако бях.. нямаше да се усъмня.. може би вътрешно бях чудовище.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 12:16 pm

Да не кажа направо, че вече си бях радостна от факта, че онази неловка ситуация премина. Поне можех да си оправям кашите след като съм ги забъркала, било то и случайно. Сега човечецът явно си беше добре, аз не се чувствах като издигната на пиадестал.. Идеално.
Бях пред него още щом малко се освести. Допрях ръка до челото му, проверявайки температурата му или нещо от този сорт за някоя странична реакция. На някои магията не винаги им понасяше особено добре и после се чувстваха сякаш са хванали някой грип - тресеше ги, вдигаха температури, чувстваха се замаяни и т.н. Често беше заради някои от съставките в отварите, но не продължаваше дълго, а и като гледам този явно беше с достатъчно здрав организъм, че да пропусне подобни неща.
- Вече се чувстваш по-добре, нали? - попитах го, макар и той от своя страна също да се поинтересува от моето състояние.
А, да .. Вярно, че ме видя разочарована и леееко разплакана преди малко. Усмихнах му се приветливо и понечих да му помогна да стане. Чак тогава забелязах къде явно бе отишла част от кръвта в тялото му преди малко, но освен да се опитам да спра едно тихичко подхилкване, друга реакция предпочетох да не проявявам.
- Спокойно, добре съм. Не си направил нищо. Не се притеснявай.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 12:47 pm

Тя беше добре. Какво ставаше? Дали някой си играеше със съзнанието ми. Бявно се изправих с нейна помощ и когато тя забеляза издутината в панталона ми освен, че едната ми ръка ме прикри аз се притесних. Вярно, че обичах да излагам тялото си на показ, но.. в тази ситуация се чувствах неловко. Преглътнах и й казах:
-Ами.. а... аз такова.. а.. - не знаех какво да кажа:
-Радвам се, че си добре! - боже, колко зле бях.. ако ставаше въпрос за опита ми в леглото, можех да говоря спокойно и дори без да говоря, само да действам. Поклатих леко глава и усетих как мозъка ми се блъска в стените ми. Ръката ми се насочи на там и отново откри панталона ми, но това вече не беше важно. Докоснах се в предната част на черепа и си го казах ясно:
-Ааау! - болеше ме, но след като се задържах неподвижно я погледнах и казах:
-Ами.. май алкохола ми е дошъл в повече - това беше малко трудно, но да .. какво пих.. дали имаше нещо в питието ми? Погледнах я в сините очи и попитах:
-Ами.. а.. има ли нещо, което мога да направя за теб. Нещо.. не ми е... добре и смятам, че преди да се прибера бих искал да видя една красива усмивка на това лице! - след тези думи устните ми се изкривиха леко в едната страна и една трапчинка се показа, но точно в този момент сякаш изключих. Помислих, че просто съм затворил очи, но не беше това. Просто припаднах. Тялото ми се свлече на пода, а мозъка ми си остана включен, но.. заспал. Защо изгубих съзнание. Беше трудно да издържа на това главоболие.. или на напрежението. Не. Нещо друго беше. Чакай.. тя ми беше дала да изпия нещо, а ако беше от него. Не-е-е! Не знам какво стана, но.. просто изгубих съзнание, а когато отворих очи едва се фокусирах, но... да.. къде бях? Какво ставаше?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 1:03 pm

Радвах се, че всичко си беше наред и че той даже не помни какво толкова се е случило. Понякога беглите, замъглени спомени бяха по-добрият вариант, отколкото да трябва да обяснявам защо се е чувствал така и къде е била вината ми в цялата тази работа. Привидно достоверни теории не се измисляха лесно. Но ето, че и тази радост не трая дълго. Както си говореше, той просто се свлече на земята пред мен. Ужас! За момент пак с паникьосах. Клекнах до него, разбутах го малко, ударих му някое леко шамарче дори, но той така и не се свестяваше. Не можех и да го зарежа така тук. Знаейки какви същества имаше, то кой знае какво можеше да изскочи и да го разфасова. Най-малкото, из улиците обикаляха и много обирджии и бандити. Не можех да стоя и цяла нощ тук и да го пазя докато се събуди. В края на краищата реших да го преместя. Сам не можех де, но си имаше таксита за тази работа. В случая и странно гледащи ме таксиметрови шофьори, но навих един от тях да ме закара до най-близкия хотел и да ми помогне да занесем припадналия мъж (дано не си помислеха, че аз съм му направила нещо) до наетата за една вечер стая. Джак вече бе оставен на мекото, удобно легло, а аз в същото време обикалях като муха без глава из стаята, чакайки го да се събуди. В края на краищата се закротих, застанала до прозореца и гледайки навън. Не забелязах дори, че мъжът се бе събудил, но все пак не бе направил и някое рязко движение, с което да го усетя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 1:25 pm

Очите ми фокусираха стаята. Къде бях? Какво ставаше? Чакай да си припомня. Да.. бях в една уличка с много красиво момиче, след това си говорехме нещо, но не си спомням много работи и.. бях лудо влюбен в нея без причина. Тогава си спомних. Припаднах. Огледах се и разбрах, че съм с дрехите си. Добре. Никой не ме е събличал и не са ми правили разни работи. След това погледнах на ляво и я видях. Тя беше при мен. Облечена в тази дрехи, от които красивото й тяло изпъкваше на показа, черната коса и.. тези очи. Гледаха навън, а не мен. Бавно преминах с език по устните си и преглътнах събралата се слюнка в гърлото ми, а след това започнах да изправям тялото си. Озовах се в седнало положение, а всичко ми тежеше:
-Хей! - какъв отговор само. Все едно й казвах "Как си, сладурче?". Тогава премислих как да започна:
-Ами.. а... аз.. си спомних.. така де... - след като мозъка ми заработи усетих и леката болка, но тогава просто се опитах да я притъпя и й казах:
-Спомних си онова чувство.. бях.. лудо влюбен в теб, но.. само когато бях близо до теб.. - след като започнах да и обяснявам я погледнах и й казах:
-Така де.. аз съм.. си аз, но.. преди не бях.. сякаш имах желанието да те задоволя, да изпълня всяка твоя мечта, а сега.. сега може би имам желанието просто да се съблека и да вляза под душа.. така де.. по-скоро ще имам нужда от помощ с това, но не искам да съм нахален.. - след тези думи я погледнах и казах:
-Ами.. аз съм Джак! Приятно ми е, кра... - някакъв инстинкт ми подсказа, че това не беше добре. Мозъка ми от части я възприемаше, но от друга си бях онзи женкар. Усмихнах се и допълних:
-Ще.. бъде ли твърде нахално, ако те помоля да ми помогнеш с къпането? - и зачаках отговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 1:47 pm

Чух раздвижването на леглото и веднага се обърнах натам. Добре беше, че толкова бързо се събуди. Но пък явно си бе припомнил всичко. Кофти чувство. Вече няколко различни обяснения бяха подготвени в мислите ми, но така и не получих конкретни въпроси. И все пак щеше да е още по-съмнително само да си мълча.
- Кой знае какво са ти сипали в питието. От тези новите измислени неща вече как ли не може да се почувства човек. - уж предположих и повдигнах леко рамене в недоумение.
Не пропуснах и да се представя, разбира се, като просто споменах името си, веднага след като той каза своето.
- Банята е натам. - обърнах погледа си към едната врата в края на стаята, за да не се налага да соча.
- Ако още ти е замаяно мога да те заведа. Ще ти напълня ваната и ще те оставя да се изкъпеш. Надявам се, че ще успееш да се задържиш в нея без да се удавиш, нали? - последното изречение казах някак с лека ирония и тихичко се засмях. Не изглеждаше чак толкова зле, че да не може да се оправи и сам в една вана.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 1:59 pm

Погледнах към банята и казах:
-Добре.. ще се опитам да се оправя и сам - след което тръгнах към ъгъла на леглото. По-скоро исках да се правя на безпомощен, от колкото съм. Погледнах я и й казах:
-А ще ми правиш ли компания? - след тези думи се изправих и закрачих бавно, като крачките ми бяха накъсани. Не исках да изгубя равновесие и пак да изглеждам, като идиот пред нея:
-Имаш много красиво име! Елизабет.. като кралица Елизабет.. - по-дяволите. Това с кралицата отново беше неловко. Спрях се на едно място и се замислих:
-Може би.. не-е-е.. - след тези думи просто използвах тялото си и стигнах до банята. Е.. жалко. Не беше това, което си представях. Беше душ кабина. Свалих бавно тениската си и след това разкопчах кожените си панталони, а така тялото ми остана чисто голо. Направих крачка и след това още една и застанах под душа. Пуснах водата и тя се спусна по тялото ми. Беше приятно. Много приятно. Хладката вода обливаше всеки един мой мускул и щом се сапунисах с някакви работи от хотела взех слушалката на душа и се измих навсякъде. Бавно излязох и когато се огледах не видях кърпа. Нямаше кърпа в банята, а това беше.. странно. Вярно. Не си бях в къщи. Тръгнах към вратата, която водеше към стаята, но щом мокрото ми стъпало стъпи на плочките полетях и се приземих по дупе на пода. Добре.. това беше неловко и щом чух вратата да се отваря нямах време да прикрия тялото си, защото едната ми ръка беше упора на тялото ми, а другата разтриваше задните ми части. Погледнах я и видях погледа ми, които е насочен към достойнството ми. После се стрелна нагоре по тялото ми и ме огледа, а аз се прикрих. Тя излезе от банята притеснена от гледката, която е видяла, а аз бавно се изправих. Излязох с една от онези кърпи за ръце. Прикриваше само.. оная ми работа и дори не можеше да стигне, за да си прикрия задните части. Видях я в другия край на стаята и попитах:
-Ами.. може ли да ми подадеш една кърпа? - надявах се да не съм я притеснил много.. все пак.. едва ли вижда мъж за първи път.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 2:08 pm

След неловката ситуация от предоставената ми гледка и бързото ми изнасяне от банята, почти веднага се усетих, че ще му трябва кърпа. Вече бях започнала да я търся, когато той се показа само по онази мъничката, закриваща единствено онази област малко под корема. Някъде из шкафовете намерих по-голяма хавлия, взех я и леко притеснено се доближих към него, гледайки го в очите. Или поне трябваше да го гледам в очите. Стараех се, макар че хвърлих и някой друг поглед по него. Ей така, от чисто любопитство. Пък и коя ли не би огледала един разсъблечен, тъкмо излязъл от банята и все още мокър мъж пред нея. Разбира се, направо го бързо и съвсем за кратко. Погледът ми се спусна като стрела и за секунда се върна пак на лицето му. Закашлях се леко, за да мога и да кажа нещо:
- Заповядай.
Стига толкова. Просто му пробутах кърпата. Да, даже не я подадох, ами направо ей така я забутах пред гърдите му, сякаш направо му давах зор да се покрие по-бързо. После се обърнах и отидох да си седна на леглото. И не, не ме беше толкова срам, не че не бях виждала подобно нещо, но.. Признайте си, сигурно щеше да ви е също толкова странно ако сте в подобна ситуация и някой, който преди малко сте срещнали съвсем случайно и без никакви преднамерени идеи и задни мисли, ей така ви се перчи разсъблечен пред вас.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Сря Юни 05, 2013 2:43 pm

Бавно пуснах малката кърпа и тя полетя към пода, докато тя беше с гръб към мен, но докато стоях с разперени ръце и кърпата в тях видях погледа й в огледалото. Усмихнах се и за секундата, в която тя видя и частта от тялото ми, която беше прикрита преди малко сега вече можеше да диша спокойно. Обвих се с кърпата и се доближих до нея. Капките от косата ми все още се стичаха по лицето ми, а самото ми тяло беше покрито с някоя, която си проправеше път по плочките ми. Погледнах я и й казах:
-Виж.. няма нищо.. - след тези думи седнах до нея и допълних:
-Знам.. помисли си, че нещо е станало.. и то стана де.. натъртих си задните части, но това че ме видя гол, не значи че се е случило нещо. Та.. - след тези думи я погледнах. Отпуснах се назад и казах:
-Разкажи ми за себе си? Какво правеше сама, скрита в онзи ъгъл и плачеше? - след като казах това се усмихнах и допълних:
-Така де.. предполагам, че едва ли си била там сама и сигурно гаджето те е зарязало и си била с разбито сърце или си тръгнала с неподходящата компания и те са те зарязали, а ти не си свикнала с такава обстановка! Впрочем.. няма значение. Важното е, че сега си жива и здрава и стоиш тук до мен! - усмихнах се мило и като я погледнах подадох ръка, все едно да се здрависам, но когато тя ми подаде нейната аз я придърпах към устните си и джентълменски я целунах, а след това допълних:
-Приятно ми е да се запознаем, Елизабет! - огледах стаята и попитах:
-Е? Имаш ли идея какво можем да правим.. така де.. трябва да се възползваме от стаята, която сме наели преди да се изнесем и за това мислех, че може да.. се опознаем.. да си поръчаме рум сървис.. да пийнем нещо и да.. си поприказваме.. - останах загледан в очите й чакайки отговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Чет Юни 06, 2013 1:38 pm

- Всъщност, нищо не е станало. Ти просто се изръси. Това беше. - заявих горделиво и вече някак самонадеяно.
Изобщо не ми и трябваше да се притеснявам. Нали вече не бях малко срамежливо момиченце?! По дяволите, та аз си бях дърта ако не се брояха подмладяващите процеси. Но както и да е. Замислих се какво да отговоря на въпросите му. Какво правех там? Защо бях разстроена? Е, нямаше да тръгна да се обяснявам. Не му дължах отчет, а дори и да се опитах да кажа нещо, то трябваше да е пълна измислица и да се мъжа, карайки го да ми повярва. Все пак варианта със зарязалото ме гадже бе прекалено банален. В такава ситуация по-скоро щях да отида да се напия, отколкото да рева по улиците. Но виж ти, излязъл ми късметът! Джак се отказа от разпита. Браво на него. Улесни ми живота.. или поне следващите няколко минути от него.
- На храна, питие, приказки и нещо интересно за гледане не бих отказала. - бе отговорът ми на предложението да си намерим занимавка.
- Поръчай нещо докато и аз отида да си взема един горещ душ. Определено ми трябва за да се постопля след мръзненето цяла вечер навън.
И съвсем спокойно се запътих към банята, оставайки го да поръча вечерята и евентуално да помисли какво да гледаме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Чет Юни 06, 2013 7:49 pm

Усмихнах се. Облечен само по кърпа започнах да обикалям из апартамента. Поръчах всичко вкусно от рум сервиза. Пица, салата, скара и картофки. Много картофки. Сосове към тях и за гледане романтична комедия, филм на ужасите, екшън и фантастика. Огледах се. Започнах просто да обикалям. Тогава забелязах. Банята беше леко отворена и дрехите й стояха на земята. Влязох и без да гледам към душа, а и без това имаше много пара започнах да пера дрехите й. Изпрах нейните и моите и ги окачих на паржината в банята. Или по-скоро на някаква закачалка. Излязох и се чудех. Сега какво да правя, но тогава се почука на вратата. Отворих и видях. Супер. Имаше и бонус. Много сладки работи. Взех количката и оставих.. а не.. нямаше от къде да извадя бакшиш за това просто отпратих пиколото. Затворих вратата и заключих. Наредих на два подноса по парче пица, желирани бонбони, шоколад, бира, вино и шампанско. Картофки в отделни чиний и накрая просто ги оставих от страни на шкафчетата до леглото. Отидох до телевизора и избрах филм. Пуснах пуканки в микровълновата и изчаках те да се изпуках, а след това ги изсипах в купа. Купата поставих между двете възглавници и накрая просто се излегнах на леглото. Дадох пауза точно преди началото на филма. Избрах ужаса с надеждата тя да започне да се гушка в мен и.. защо ми се искаше да сваля това момиче. Не знам.. просто май си бях такъв. Настаних се в седнало положение и хванах дистанционното. Тогава я чух. Стъпваше из банята и когато отвори вратата първото беше да видя пара, а след това..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Пет Юни 07, 2013 10:27 am

Гледах да не се бавя много в банята, макар че можех да остана по душа с часове. Да не кажа и направо, че цял ден можех да си кисна под топлата водичка. И все пак явно бях дала достатъчно време на Джак да поръча храната, тъй като щом излязох я видях наредена, че даже и филмът бе готов за гледане. Все още обаче бях увита с една голяма бяла кърпа, която да прикрива всичко необходимо, а дрехите си, съблечени преди малко когато влязох в банята, сега оставих на един от столовете. Не мисля, че щеше да ми е удобно да си се въргалям из леглото и да гледам филм докато съм с тях. Надали и хавлийката беше особено добър избор, но тепърва мислех дали ще се намери нещо друго тук. Заоглеждах се наоколо. Хотелът си беше добър и сигурно щяха да разполагат с халати или нещо от сорта. За всеки случай реших да се обърна към Джак. Все пак сигурно бе огледал стаята пък и евентуално комуникирал с някой от персонала.
- Случайно да знаеш дали има какво да си наметна? Някой халат или нещо подобно. Не са ли оставили?

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Пет Юни 07, 2013 10:59 am

Чудех се какво да направя. Тогава се сетих. Халат не видях в хотела. Имаше само от тези големите кърпи, но ми дойде една идея. Взех чаршафа от леглото. Този, които служеше за завивка. Доближих се до нея и нежно я поставих на раменете й. Тя усети как ръцете ми се плъзнаха по тях, а след това я обвих със завивката и без да знам защо се доближих до нея. Тя усети тялото ми близко до своето, а аз имах нужда може би да се насладя на гледката на прекрасното й вратле, но изведнъж спрях и казах:
-Красива си! - не знам защо го изръсих така без нищо, но поклатих глава и казах:
-Така де.. а... надявам се да обичаш филми на ужасите! - след тези думи минах пред нея. Загледах я в очите и се усмихнах:
-И.. нямаш нужда от халат.. това ти стой прекрасно! - след като казах това тя усети как ръката ми се пъхна под чаршафа, но само с една цел. Извадих кърпата от там и тя усети колко по-леко й е на тялото й да е просто с тази лека завивка. Джак я погледна и попита:
-Така де.. искаш ли да отида да попитам за халат на рецепцията? - след тези думи я огледа и допълни:
-Аз нямам нищо против да стоиш така.. - след тези думи се усмихна и допълни:
-Обещавам, че няма да правя нищо без твое позволение! - и захвърли кърпата й на някъде. Погледна към леглото и след това пак към нея:
-Е? Харесва ли ти вечерята в леглото, заедно със филм на ужасите или искаш да пусна някой друг филм? - и зачака отговора й. В нейната компания му беше приятно.. много приятно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elizabeth Heller
Вещица
Вещица
avatar

Брой мнения : 64
Долари : 6402
Дата на регистриране : 03.06.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Пет Юни 07, 2013 11:12 am

- Благодаря. - отвърнах тихичко на комплимента му и се оставих да направо каквото бе намислил.
Макар и да ми бе леко странно и неловко да усещам как ме докосва и как ръката му се напъхва под вече озовалия се върху ме чаршаф. Какво ли не можеше да си помисли човек в такива моменти, особено с някой като Джак наоколо. И все пак си беше факт, че цялата работа бе свързана само с импровизирания халат, с който, честно казано, наистина ми беше доста по-леко и удобно.
- Това наистина вършело работа. - подсмихнах се леко, оглеждайки се на какво приличам с чаршаф върху себе си. Това сто процента щеше да стане нова мода.
Седнах си така на леглото и без още да дочакам да пуснем филма, взех няколко пуканки и набързо ги хапнах. Винаги ги изяждах още преди филма да е стигнал средата си, а в киното дори преди и да е започнал. Дано сега обаче да се бяхме запасили с много, за да ни стигнат.
- Нека си остане ужаса! - казах решително, след което се засмях и допълних:
- И да видим кой ще се наплаши повече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jack Rourke
Човек
Човек
avatar

Професия : състезател
Брой мнения : 221
Долари : 21114
Дата на регистриране : 02.06.2013
Местожителство : тук там..

ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   Пет Юни 07, 2013 11:51 am

Заобиколих леглото и й подадох подноса. Тя видя бирата, колата, сок от ягода и бана, пица, картофки, желирани бонбони и много други работи с които да се тъпче. Беше от специалните подноси за легло. След това се настаних и взех същият поднос. Пуснах филма и я погледнах, като казах:
-Така.. и ако те хване страх.. нямам нищо против да се гушкаш в мен! - и се ухилих. След тези думи загледахме филма и отхапах от пицата си. Беше вкусна. Бях поръчал от онези с няколко вида сирена, една с рибни продукти и една със зеленчуци. Имаше от всяка по едно парче, а аз отхапах от рибната. Дъвчех бавно и се опитвах да се храня, докато гледам, но това не беше добра идея. Изведнъж изскочи едно огромно чудовище пред екрана и това ме накара да подскоча, но не само мен. И Елизабет се уплаши. Проблема при мен беше, че точно в този момент отпивах кола и сега се залях. Погледнах надолу и видях как капките се стичат по стомаха ми към кърпата. Оставих чашата на подноса и го преместих, като взех една кърпичка и се почистих с нея. Погледнах отново филма, а след това към Бет и попитах:
-Ти как си? Някакви произшествия с храната? - тогава видях. Имаше малко доматен сос на устната. Доближих ръката си до нея и с палец го избърсах, а след това палеца се озова между устните ми и го облизах, а след това засмуках. Огледах я и казах:
-Добре е.. - погледа ми се спусна на гърдите й и през чаршафа.. изглеждаха наистина съвършенни:
-.. май няма инциденти при теб! - усмихнах се мило и отново взех подноса си, като загледах филма и .. използвах подноса, за да скрия възбудата си. Защо се опитах да си я представя гола... така де.. кой не би искал. Освен, че беше невероятно красива.. кожата й изглеждаше толкова мека и.. имаше едно желание в мен.. да я докосна:
-Ако искаш.. след филма може да ти направя масаж! - казах аз, като се усмихнах и допълних:
-Така де.. предполагам, че си се схванала след днешния ден и едно приятно докосване от мъжки ръце ще ти дойде добре? - и я погледнах любопитно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко часа. Една тъмна уличка!   

Върнете се в началото Go down
 
Преди няколко часа. Една тъмна уличка!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
World Of The Originals :: Някъде там :: Минало-
Идете на: