Преди няколко часа. Една тъмна уличка!

Разочарование, изнервяне, яд, гняв.. Това се случваше при мен след няколко провалени опита за заклинания, чиито гафове не водеха до нищо приятно наоколо. Няма да ви обяснявам какво точно. Нека просто кажем, че днес не ми бе ден за това. Почти всеки опит да подобря някой от магическите си трикове или изобщо не водеше до нищо, или нещата около мен се превръщаха в пълна бъркотия. И така, първоначалните нерви за момент затихнаха, станах напълно сериозна и дойде онзи момент, в който съвсем се отчаях и избухнах в сълзи. Ей така, изведнъж, неочаквано и дори доста нетипично за мен. Но нали се сещате, всеки си имаше слаби моменти и болни теми, а заклинанията ми бяха моята. Затова и сега потърсих най-близката тъмна уличка, забутана далеч от човешките погледи. Не исках никой, било то познат или непознат, да ме вижда така. Свих се на възможно най-забележимото място, сядайки на земята и опирайки гърба си в стената. Тихичко захлипах. Или може би не чак толкова, щом шумът ми привлече нечие внимание. Не го погледнах когато ми проговори, но в момента, в който протегнатата ръка ме докосна, надигнах веднага главата си и вперих погледа си в неговия. Поне доколкото можех да го видя ясно в тази тъмница.
-Добре съм. - отвърнах някак сопнато, а тихият ми плач бързо се загуби някъде и не остана дори и следа от него, съдейки по тона ми.
Как изобщо си позволяваше някакъв непознат да ме занимава в такъв момент?! На пръв поглед може би бе напълно нормално ако видиш някой в досегашното ми състояние на улицата да се опиташ да му помогнеш, но аз бях някак напълно независима. Не исках помощ, а камо ли състрадание от някой току що срещнат. До някъде дори и това ме ядосваше.
Изправих се рязко, все още лице в лице с него и гледайки го по същия сериозен и втренчен начин. Едно рязко избутване, дори и с нормалната физическа сила на младо момиче, бе достатъчно, че да го накара да се помести встрани и да се подпре на стената. Сега какво? Защо беше това изражение от него? Не бях сериен убиец, нали така? Може и да бях вещица, но нямаше току така да се нахвърля да наранявам някого, дори и в изблик на гняв. Нямаше да си позволя и всеки срещнат да може да разбере каква съм. Затова се стараех да се успокоя и да не правя нищо рязко и непредвидено.
- Нищо ми няма. - допълних отново, вече с по-нормален тон и отстъпих няколко крачки по-далеч от мъжа.

Някои хора или бяха много пияни, или употребяваха доста синтетични забранени вещества, или природно си бяха така - дръзки и нахални. А мен човек не трябваше да ме притиска така когато съм нервна. Особено пък непознат човек насред тъмна уличка, при това явно подпийнал леко. Та кой налиташе току така на срещната едва преди няколко минути жена?! Добре де, като не броим изнасилвачите и прекалено загорелите. Не ми приличаше на някой от първия тип. Поне нямаше да се бави толкова и някак.. да внимава така. Но това все пак не изключваше факта че, по дяволите, някакъв непознат ми налиташе в момента, притискайки ме в стена. Е, каквато ще да съм, но не се давах толкова лесно! Още щом устните му най-нахално се допряха до мойте (добре де, признавам си, не се целуваше зле.. но това си бяха просто подробности), ръцете ми моментално се опряха на гърдите му, но само за да се опитат да го избутат по-далеч. А щом се отдели дори на няколко сантиметра от мен се почувствах сякаш малко по-свободна. Поне достатъчно, че да му повиша тон:
- Какво си мислиш, че правиш?
Изгледах го ядосано. Наистина беше голям нахалитет.
- Чак толкова ли си пиян?

Нямах си никаква първоначална идея какво точно ставаше в момента. Познавах ли го от някъде? Защо се държеше така? Какво толкова ми имаше на мен, за да ме нарича "кралица" и да твърди, че е толкова привързан? Изобщо нещо беше ли наред с този човечец? Да, поне усещах, че е обикновен човек. Нямаше нищо особено и свръхестествено в него, което да е причината да се държи така. Току виж се оказал някой стар "познат", който да ме е видял и да се е присетил за мен и са се пробудили разни стари чувства. Е да ама.. То хубаво да е стар познат, но нямаше как да е толкова стар, че да не го помня чисто от техническа гледна точка. А тази физиономия не ми бе никак позната. Наистина днес само странни неща ставаха около мен. Това пък ме накара да се замисля да не би пак заради мен да е станало нещо. Но точно тук не се бях опитвала да правя нови заклинания. Съмнявах се пряко да го е засегнало някое от тях. Но нима от някъде може да е останала частичка магическа енергия, която да е породила необичайното му поведение? Може би беше възможно. Все пак реших и аз да проговоря вместо да се отдавам още на размисли докато в същото време стоя пред него и го гледам тъпо. Вместо да го карам да се изправи, самата аз се наведох до толкова, че лицата ни да са на едно ниво. Беше време за тактичен разпит и проверка да не би да му влияе някаква магия.
- Какво те кара да правиш това? Какво точно усещаш? От какво си привлечен?


пп: знам ли.. въртят ми се някакви идеи ;д ии.. добра зодия си избрал за героя ;дд

Доста сконфузена ситуация се получаваше поне от моята гледна точка. Не знаех как да реагирам, как да се отнеса с него, а в същото време се опитвах да се досетя какво точно му имаше на горкия човечец. Да не би Купидончо пак да си прави някакви шеги с хората? Съмнявах се. Не го бях видяла да хвърчи наоколо. А думите на мъжа пред мен все повече и повече ме караха да се чувствам некомфортно. Не беше чак толкова забавно някакъв току що срещнат да ти се обяснява така.
- Изправи се. - казах му, като в същото време самата аз промених положението си на изправено. Разбира се, и той го направи. Че как нямаше.. Сега сигурно щеше да изпълнява всяка моя команда. Признавам си, едва не се изкуших да го накарам да ми изтанцува патешкия танц, обаче нямаше да се гавря така с горкото живо същество.
Мислех си над думите му. Ухая невероятно? Вярно, че скоро си бях купила нов парфюм, но се съмнявам да беше нещо, свързано с него. Може би наистина бе поредния гаф, останал от по-ранните ми магии и сега разнасящ се под формата на някаква енергия около мен. Не бях сигурна дали е това, но ако беше нещо подобно трябваше да си има даден ареал на действие. И сега бе моментът да правя отчаяни пити да разбера дали е така.
- Стой на място. - наредих му, за да съм сигурна, че няма да се лепне пак плътно за мен и запристъпвах назад. Само на няколко метра. Може би 4-5-6. Съмнявах се ако е магия да е останала толкова силна, че да засяга на по-голямо разстояние. Но дали изобщо беше така?
- Сега как си ?

И ето, че планът ми проработи, макар и за кратко. Скоро пак се доближи и стана същото нещо. Поне разбрах каква е същината на проблема. Интересно нещо с аурата си бях направила и евала на мен ако успеех да го повторя някога отново. Така де, беше си полезно ако някой ден до толкова закъсам, че се налага да използвам някой като влюбения подчинен, че да ми върши работата. Поне знаех как да оправя нещата - отвара за премахване на магии. Бях си я скалъпила в казана вкъщи и складирала из тайните прашлясали мазета. Добре де, не точно така, но все пак имах някои изготвени според рецептите в книгите отвари и тази за премахване на моментна магия щеше да свърши работа. Усмихнах се доволна, че бързо се сетих с какво разполагам и как мога да го използвам.
- Спокойно, сега ще те отърва от тази досадна магия. - казах по-скоро на себе си, отколкото на него.
Доближих се до мъжа пред мен, докато в същото време в ръката ми от нищото се появиха две малки шишенца. Бях използвала призоваването, този път на предмети, за да ги накарам ей така да изникнат набързо в мен. Съдържанието на едното изпих докато се доближавах до Джак. То щеше да премахне събралата се около мен магическа енергия и да предотврати друга подобна случка. Второто подадох на него, очаквайки да го вземе.
- Изпий това. Ще се почувстваш по-добре. - посъветвах го, пренебрегвайки думите, които ми говореше.

Да не кажа направо, че вече си бях радостна от факта, че онази неловка ситуация премина. Поне можех да си оправям кашите след като съм ги забъркала, било то и случайно. Сега човечецът явно си беше добре, аз не се чувствах като издигната на пиадестал.. Идеално.
Бях пред него още щом малко се освести. Допрях ръка до челото му, проверявайки температурата му или нещо от този сорт за някоя странична реакция. На някои магията не винаги им понасяше особено добре и после се чувстваха сякаш са хванали някой грип - тресеше ги, вдигаха температури, чувстваха се замаяни и т.н. Често беше заради някои от съставките в отварите, но не продължаваше дълго, а и като гледам този явно беше с достатъчно здрав организъм, че да пропусне подобни неща.
- Вече се чувстваш по-добре, нали? - попитах го, макар и той от своя страна също да се поинтересува от моето състояние.
А, да .. Вярно, че ме видя разочарована и леееко разплакана преди малко. Усмихнах му се приветливо и понечих да му помогна да стане. Чак тогава забелязах къде явно бе отишла част от кръвта в тялото му преди малко, но освен да се опитам да спра едно тихичко подхилкване, друга реакция предпочетох да не проявявам.
- Спокойно, добре съм. Не си направил нищо. Не се притеснявай.

Радвах се, че всичко си беше наред и че той даже не помни какво толкова се е случило. Понякога беглите, замъглени спомени бяха по-добрият вариант, отколкото да трябва да обяснявам защо се е чувствал така и къде е била вината ми в цялата тази работа. Привидно достоверни теории не се измисляха лесно. Но ето, че и тази радост не трая дълго. Както си говореше, той просто се свлече на земята пред мен. Ужас! За момент пак с паникьосах. Клекнах до него, разбутах го малко, ударих му някое леко шамарче дори, но той така и не се свестяваше. Не можех и да го зарежа така тук. Знаейки какви същества имаше, то кой знае какво можеше да изскочи и да го разфасова. Най-малкото, из улиците обикаляха и много обирджии и бандити. Не можех да стоя и цяла нощ тук и да го пазя докато се събуди. В края на краищата реших да го преместя. Сам не можех де, но си имаше таксита за тази работа. В случая и странно гледащи ме таксиметрови шофьори, но навих един от тях да ме закара до най-близкия хотел и да ми помогне да занесем припадналия мъж (дано не си помислеха, че аз съм му направила нещо) до наетата за една вечер стая. Джак вече бе оставен на мекото, удобно легло, а аз в същото време обикалях като муха без глава из стаята, чакайки го да се събуди. В края на краищата се закротих, застанала до прозореца и гледайки навън. Не забелязах дори, че мъжът се бе събудил, но все пак не бе направил и някое рязко движение, с което да го усетя.

Чух раздвижването на леглото и веднага се обърнах натам. Добре беше, че толкова бързо се събуди. Но пък явно си бе припомнил всичко. Кофти чувство. Вече няколко различни обяснения бяха подготвени в мислите ми, но така и не получих конкретни въпроси. И все пак щеше да е още по-съмнително само да си мълча.
- Кой знае какво са ти сипали в питието. От тези новите измислени неща вече как ли не може да се почувства човек. - уж предположих и повдигнах леко рамене в недоумение.
Не пропуснах и да се представя, разбира се, като просто споменах името си, веднага след като той каза своето.
- Банята е натам. - обърнах погледа си към едната врата в края на стаята, за да не се налага да соча.
- Ако още ти е замаяно мога да те заведа. Ще ти напълня ваната и ще те оставя да се изкъпеш. Надявам се, че ще успееш да се задържиш в нея без да се удавиш, нали? - последното изречение казах някак с лека ирония и тихичко се засмях. Не изглеждаше чак толкова зле, че да не може да се оправи и сам в една вана.

След неловката ситуация от предоставената ми гледка и бързото ми изнасяне от банята, почти веднага се усетих, че ще му трябва кърпа. Вече бях започнала да я търся, когато той се показа само по онази мъничката, закриваща единствено онази област малко под корема. Някъде из шкафовете намерих по-голяма хавлия, взех я и леко притеснено се доближих към него, гледайки го в очите. Или поне трябваше да го гледам в очите. Стараех се, макар че хвърлих и някой друг поглед по него. Ей така, от чисто любопитство. Пък и коя ли не би огледала един разсъблечен, тъкмо излязъл от банята и все още мокър мъж пред нея. Разбира се, направо го бързо и съвсем за кратко. Погледът ми се спусна като стрела и за секунда се върна пак на лицето му. Закашлях се леко, за да мога и да кажа нещо:
- Заповядай.
Стига толкова. Просто му пробутах кърпата. Да, даже не я подадох, ами направо ей така я забутах пред гърдите му, сякаш направо му давах зор да се покрие по-бързо. После се обърнах и отидох да си седна на леглото. И не, не ме беше толкова срам, не че не бях виждала подобно нещо, но.. Признайте си, сигурно щеше да ви е също толкова странно ако сте в подобна ситуация и някой, който преди малко сте срещнали съвсем случайно и без никакви преднамерени идеи и задни мисли, ей така ви се перчи разсъблечен пред вас.

- Всъщност, нищо не е станало. Ти просто се изръси. Това беше. - заявих горделиво и вече някак самонадеяно.
Изобщо не ми и трябваше да се притеснявам. Нали вече не бях малко срамежливо момиченце?! По дяволите, та аз си бях дърта ако не се брояха подмладяващите процеси. Но както и да е. Замислих се какво да отговоря на въпросите му. Какво правех там? Защо бях разстроена? Е, нямаше да тръгна да се обяснявам. Не му дължах отчет, а дори и да се опитах да кажа нещо, то трябваше да е пълна измислица и да се мъжа, карайки го да ми повярва. Все пак варианта със зарязалото ме гадже бе прекалено банален. В такава ситуация по-скоро щях да отида да се напия, отколкото да рева по улиците. Но виж ти, излязъл ми късметът! Джак се отказа от разпита. Браво на него. Улесни ми живота.. или поне следващите няколко минути от него.
- На храна, питие, приказки и нещо интересно за гледане не бих отказала. - бе отговорът ми на предложението да си намерим занимавка.
- Поръчай нещо докато и аз отида да си взема един горещ душ. Определено ми трябва за да се постопля след мръзненето цяла вечер навън.
И съвсем спокойно се запътих към банята, оставайки го да поръча вечерята и евентуално да помисли какво да гледаме.

Гледах да не се бавя много в банята, макар че можех да остана по душа с часове. Да не кажа и направо, че цял ден можех да си кисна под топлата водичка. И все пак явно бях дала достатъчно време на Джак да поръча храната, тъй като щом излязох я видях наредена, че даже и филмът бе готов за гледане. Все още обаче бях увита с една голяма бяла кърпа, която да прикрива всичко необходимо, а дрехите си, съблечени преди малко когато влязох в банята, сега оставих на един от столовете. Не мисля, че щеше да ми е удобно да си се въргалям из леглото и да гледам филм докато съм с тях. Надали и хавлийката беше особено добър избор, но тепърва мислех дали ще се намери нещо друго тук. Заоглеждах се наоколо. Хотелът си беше добър и сигурно щяха да разполагат с халати или нещо от сорта. За всеки случай реших да се обърна към Джак. Все пак сигурно бе огледал стаята пък и евентуално комуникирал с някой от персонала.
- Случайно да знаеш дали има какво да си наметна? Някой халат или нещо подобно. Не са ли оставили?

- Благодаря. - отвърнах тихичко на комплимента му и се оставих да направо каквото бе намислил.
Макар и да ми бе леко странно и неловко да усещам как ме докосва и как ръката му се напъхва под вече озовалия се върху ме чаршаф. Какво ли не можеше да си помисли човек в такива моменти, особено с някой като Джак наоколо. И все пак си беше факт, че цялата работа бе свързана само с импровизирания халат, с който, честно казано, наистина ми беше доста по-леко и удобно.
- Това наистина вършело работа. - подсмихнах се леко, оглеждайки се на какво приличам с чаршаф върху себе си. Това сто процента щеше да стане нова мода.
Седнах си така на леглото и без още да дочакам да пуснем филма, взех няколко пуканки и набързо ги хапнах. Винаги ги изяждах още преди филма да е стигнал средата си, а в киното дори преди и да е започнал. Дано сега обаче да се бяхме запасили с много, за да ни стигнат.
- Нека си остане ужаса! - казах решително, след което се засмях и допълних:
- И да видим кой ще се наплаши повече.