|
Из дневниците на едно момиче:
Добре, нямам какво толкова да разкажа до тук. Когато си едно от първите същества на света има толкова много неща за описване, но те са много скучни, за това ще ги прескоча и направо ще се представя. Името ми е Катерина Флеминг. Аз съм първия вампир и едно от първите същества на света. Е, какво да кажа... да си първороден е забавно. Получаваш пакет с дарби, които можеш да използваш непрекъснато без да ти пука за нищо и си на практика безсмъртен. Всъщност първородните имат неограничени способности, но има и ограничение, защото, колкото и да ми се иска, не можеш просто да оставиш едно свръхсилно, кръвожадно същество да се разхожда наоколо, нали? Ако използвам неограничените ми сили те ме изтощават толкова много, че няколко дена трябва да седя и да се излежавам докато се оправя. Точно за това имам дадени специалности, които използвам най-често и които не ме изтощават: Например, мога да контролирам петте елемента, да внушавам чувства и мисли на всякакви същества, включително и на първородните, а ако някой е използва дарбата си срещу мен, то аз можа да я копирам за шест часа. Е, и при това си има ограничения... имам право на максимум 3 чужди дарби за един и същи период от време, а докато ги притежавам аз нямам право да използвам внушение... Глупави правила, но нямам избор. Принудена съм да ги спазвам...
Понеже предполага, че дневничето ми няма очи, с които да ме гледа, докато се преобличам, ще разкажа и за външния си вид. Вероятно всеки, който разбере, че съм едно от най-старите същества на света ще си помисли, че изглеждам като някоя стара, сбръчкана бабичка, дето лети на метла, но това далеч не е така. Всъщност аз изглеждам доста млада за възрастта си. Като някое двадесет годишно момиче. Ммм да, яко е.
Така, продължавам нататък. С риск да прозвуча надута ще споделя, че по мнение на много момчета аз съм едно „изключително красиво и съблазнително момиче“. Мхм, не бих се описала по-добре. Все пак ще дам и детайли, които са само по мое мнение. Имам издължено лице и фина структура на тялото. Косата ми е дълга, къдрава и тъмно кестенява на цвят, а очите ми също са тъмнокафяви. Кожата ми е сравнително бледа, но нея не знам как да опиша... Какво друго? Аха, имам перфектна усмивка. Имам чувството, че е заразна, защото веднага след като я погледнат, и останалите започват да се усмихват. От друга страна понякога се появяват вампирски зъбки, но това е друг въпрос.
Колкото до дрехите... Е, кръвта е червена, защото това е любимият ми цвят. Обожавам всичко с червени нюанси, но рядко нося този цвят, колкото и да ми отива. Най-често ходя с прилепнали дрехи, които подчертават фигурата ми. Правят ме секси.
На кратко: Аз съм ледено студена, с бяла като сняг кожа, черна като абанос коса и кърваво червена рокля, която се съчетава с цвета на устните ми. И върху обувки на висок ток!
Сега ако се иска от мен да опиша характера ми, това не го мога. Ще се опитам, но няма да се получи. Характера ми е наистина много труден за описване, особено ако трябва самата аз да обяснявам. Не мога и да помоля някой за помощ, защото никой не ме познава достатъчно добре. Може да се каже, че не допускам хората до себе си. Нещо като предпазни мерки.
Ще започна така... По принцип, аз не съм много добро дете. Мога да съм учудващо мила, но и ужасно зла, когато си поискам. Надявам се, че никой няма да прочете това, което пиша тук сега, защото предпочитам да го запазя за себе си. Въпреки това ми е по лесно да изразявам емоциите си, когато пиша, и затова все пак ще си кажа. Аз често се държа като безкрупулна кучка, но това е само, защото се опитвам да се предпазя. От всички тези ужасни неща които се случват на този свят... Истината е, че съм преминала през твърде много и когато не можеш да понеса повече аз просто изключих чувствата си. Избягах. И знам, че това не беше най-правилното решение, но тогава не виждах друг избор. Както и да е, това не трая дълго. След известно време отново започнах да чувствам всичко. И мразех това. Продължих да прикривам емоциите си и това евентуално ме превърна в едно ужасно създание.
Но, никой не е безпогрешен, нали? Никой няма право да ме критикува. Може да съм направила много грешки, но аз съм живяла стотици пъти повече, от повечето същества на тази планета... Трябва да се запомни, че аз не приемам критиките много добре. Който се осмели да ми каже нещо, най-много да му откъсна главата.
Е... Нямам какво повече да кажа са характера си. Дори и да има ще го запазя за себе си.
Year 1273...
How the war began:
Отново се преместих в нов град. Не че има голяма разлика... Тези градчета изглеждат напълно еднакви, а хората в тях са само храна. Нищо особено. Освен, че този път имаше нещо различно. Събитие, което промени живота ми.
Аз се влюбих. И вероятно това бе най-голямата грешка в живота ми. Но не успях. Не устоях. Той беше толкова... Невероятен? Прекрасен? Изумителен? Не знам. Не мога да го опиша.
Ще премина нататък и няма да се впускам в сълзливи истории за това колко невероятно е било момчето. Бях млада, глупава и непредпазлива. Не мислих за последиците от действията си... Иска ми се да обвиня вещиците изцяло, но истината е, че аз бях виновна. Бях си спечелила гнева на една много могъща раса...
Нека просто разкажа най-важното:
Бях се застояла твърде дълго в един и същ град, а знаех, че вещиците идват за мен, обаче не можех да тръгна без него. А той изобщо не искаше да тръгва... Един ден обаче аз най-накрая го убедих. След два дена щяхме да се махнем от този град. Или пък не.
Точно един ден преди да тръгнем аз забелязах, че древния вещер е в града. Опитах се да накарам моя любим да тръгнем по-бързо, но той искаше да се сбогува със семейството си и приятелите си...
През нощта на същия ден група вещици влезли в дома на момчето и го убили докато спи. Детайли за това няма дам, а само ще кажа, че бе много кърваво когато отидох и го видях. Два дена подред аз само седях и плачех до тялото му, а когато най-накрая се съвзех... Тогава наистина почна да се лее кръв. Аз бях изключила чувствата си и бях почнала да избивам вещиците наред, започвайки с тези, които убиха любимия ми. Накарах и останалите вампири да избиват наред, а когато Даниел разбра се разяри. Обяви война на расите и всяка една раса трябваше да заеме страна. Имаше жестоки битки, които продължават и до днес и всичко това е по моя вина. А не само това. Когато чувствата ми се включиха отново аз се стреснах от това което се случваше и избягах. Оставих вампирите си да умират и отидох да създавам нови. Отдалечих се колкото може, повече от останалите и се прикрих...
Е, това е историята как е започнала войната на расите. Мисля, че стига толкова за днес. Чао чао.
|
Пон Окт 14, 2013 8:32 pm by 
Заглавие: Katherina Flemming 