Скалите

Заглавие: Re: Скалите Нед Юни 02, 2013 10:51 am

One unexpected meeting

Нов ден, нов град, ново начало... Жалко, че всичко щеше да свърши бързо. Така беше от много време – никога не се задържах на едно място за дълго. Постоянно се местех и когато ми омръзнеше, заминавах отново.
Просто нямаше какво да ме задържи... Надявах се този път да е различно, но трябваше да променя нещо, да променя себе си. Това щеше да е трудно, но нищо не пречеше да опитам. Може би сега щях да успея да се променя поне малко. Заради Алексис. Тя заслужаваше нормално детство, изпълнено с игри и забавления, а не това, което аз й поднасях – да бягаме непрекъснато.
Седях до прозореца в продължение на няколко часа и наблюдавах живота навън. Хората изглеждаха щастливи. Не криех, че леко им завиждах. Те имаха причина, поради която да се усмихват – имаха семейство и приятели, а моята единствена искрица щастие беше малката ми дъщеричка, но се надявах на нещо повече. Надявах се на човек, който да ми покаже как да живея.
Тъжната ми физиономия отново се появи, но се опитах да погреба мрачните мисли някъде на дълбоко. Всеки път, когато попадах в подобни състояния, спомените за моментите, които бях прекарала с бащата на Алекс, ме връхлитаха, а аз не исках да живея в миналото.
Отделих се от студеното стъкло и направих няколко крачки назад. Врътнах се на пети и се насочих към гардероба си. Исках да изляза някъде, да се освежа.
След като се облякох, отделих по-голямо внимание на косата си, защото беше доста рошава, но накрая се преборих с нея и успях да я приведа в приличен вид .
Излезнах от стаята си и бързо слезнах надолу по стълбите. Домът ми беше напълно празен, бях съвсем сама, защото Алекс беше на гости у приятелка, а аз така или иначе нямаше какво да правя тук.
Заключих входната врата зад гърба си и тръгнах по улиците на градчето. Вървях към плажа, който не беше много далеч от къщата.
Не след дълго стигнах до морето, а плажа беше претъпкан....както винаги. Беше пълно с туристи, които събираха тен под горещото слънце. Морският бриз развя буклите ми и изпълни белите ми дробове с голямо количество чист въздух.
Наоколо беше прекалено шумно, а това не ми се отразяваше добре, затова реших да се отдалеча от това място. Продължих да вървя по пясъка, а скоро той премина в камъни. Намирах се на скалистия плаж – едно от най-ветровитите, но и най-красивите места тук.
Човек лесно можеше да намери пълно спокойствие и да се наслади на красивата гледка, която се разкриваше от високите части на скалите.
Държейки обувките си в ръка, се покатерих по камъните и се настаних най-отгоре на тях. Загледах се към хоризонта и водата, която отразяваше слънчевите лъчи.
Притворих очи за миг и изпразних главата си от всички тревоги и притеснения.

Заглавие: Re: Скалите Нед Юни 02, 2013 1:57 pm

Because I Love you

Трети ден вече вървеше безцелно ,пътят нямаше край .Проблемът не бе този ,че пътят няма край , а този ,че по пътя доста хора намираха своя ''край'' .Уелтън се бе заклел ,че няма да нарани невинно човешко същество ,но не спазваше обещанието си . Колко ? Може би 10-15 семейства за три нощи,а какво да очакваме и след тази нощ ?Решението да се отдалечи от Мислик Фолс бе една огромна грешка ,за тези дни бе оставил мъртви тела след себе си ,а какво да кажем за близките ,които сигурно умираха от притеснения .О, стига по дяволите за какви близки , та той нямаше близки .Нямаше семейство , имаше любима ,но тя бе любима само за него , в нейните очи той бе едно ужасно същество .Не погледжаше дъщеря си , казваше й ,че тя не е негова ,защото не искаше малката Алексис ,да стане като него .Казваше й ,че прилича на майка си , красива е и чиста ,че никога не трябва да позволява някой да учерни чистата й душа .Не я караше да му казва ''татко'' ,не харесваше начина по - който му го казваше ,някак истинско .Той не можеше да бъде баща , не бе готов за това .Не знаеше как да даде името си , това опетнено име ..Как щеше да позволи дъщеря му да бъде опетнена заради самия него ?
***
Слънцето печеше безмилостно по прашната улица .Жалките индивиди с наименование ''хора'' се движеха като шахматни фигурки .Един в ляво , друг в дясно ,някои пък напред и само нагоре , други пък лежаха по тротоарите ,просещи за някое друго песо .Лицето на Уелтън бе пронизано от слънчевата ярка светлинка ,ръцетe му бързо опряваха над челото ,а от плътните помръдващи устните излизаше поредната ругатня .. :
-Мамка му !
Порцелановото му лице ,сякаш се пропукваше . Кристално сините , стъклени очи отново намираха своя красива забележителност .Не се отделяха от нея , не позволяваха да мигнах ,нито пък да трепнат .Забележителността бе едно малко създание , въртящо се в кръг , търсещо своята майка .С бавна походка ,Уелтън приближаваше момиченцето ,то толкова много му напомняше за дъщеричката му .Красива мисъл премина през съзнанието му ,а после се изпари .Очите му сякаш замръзнаха ,а порцелановото лице се пропука .Извади кутията с цигари от джоба на дънките си ,бе останала само една .Това май бе хубаво или не знам може би лошо .От години се опитваше да спре тези гадости .Запалия ,а после дръпна .Никотинът бавно навлизаше в тялото му , като право се насочваше към дробовете му .Уелтън подриваше камъчетата по пътя си , както правеше и с хората , смачкваше ги ,защото те не можеха да му дадат това от ,което се нуждаеше .Това от ,което се нуждаеше бе единствено по силите на ,Лилит и само на нея . Той все още търпеливо , търсеше нейната обич .Вървейки надолу , по празната уличка и гледайки към красивото небе ,Хенри Уелтън можеше да се нарече беден .Той нямаше нищичко , не говоря за пари и коли , говоря за любов ,понеже най- богатия е този ,който е най - обичан ,но не заради парите си ,а заради самия себе си .Красива гледка , очите на Хенри съзряваха плажната ивица ,а босите му крака усещаха камъните под себе си . Скалите придаваха на гледката още по съвършен вид , а някъде там на разстояние от Уелтън , наблюдаваща прекрасната гледка се появяваше й неговата любима .
-Лилит ?
Очите му се напълваха с сълзи и болка ,болка за която не можеше дори да опише .Бавно пристъпваше към своя рай ,но сякаш нещо го дърпаше обратно .Не посмя да я докосне , да я помилва .Не посмя дори да я погледне

Заглавие: Re: Скалите Нед Юни 02, 2013 2:52 pm

One unexpected meeting

Лилит продължаваше да се взира в морето, което й се струваше безкрайно. Навътре повърхността му беше гладка и съвършена като огледало, а приближавайки брега, във водата се образуваха високи и мощни вълни, които се разбиваха в скалите на плажа разпръсквайки се на ситни капчици, част от които попаднаха върху кожата на Лилит.
Тя не им обърна внимание и продължи на гледа без никаква емоция в очите си, към водата. О, щеше да й е толкова по-лесно, ако беше като обикновените смъртни. Да, техният живот беше жалък и мизерен, страдаха през цялото време, но и тя не се чувстваше по-добре... Само се залъгваше, че има нещо повече от хората. Искаше й се да е смъртна в този момент. Много по-лесно щеше да сложи край на мъчителния си живот. Щеше да се хвърли в морето и никога повече нямаше да изплува от там, само споменът за нея щеше да остане. Но знаеше, че не може да причини това на Алексис. Никога не би оставила дъщеричката си сама. Нямаше кой друг да се грижи за нея.
Не разчиташе на баща й, защото той не се беше появявал от години и тя го мразеше заради това. Беше я оставил Лилит съвсем сама, точно когато тя се нуждаеше най-много от него и това не беше най-лошото. Беше зарязал и собственото си дете, без дори да се сбогува.
Лилит не знаеше дали на него изобщо му пука за тях, или просто се крие, защото не може да понесе мисълта за всичко, което им е причинил.
И въпреки това, тя щеше да му прости. Ако той искаше да се върне и да им помогне да започнат живота си от начало, Лилит щеше да забрави всичко, но не вярваше, че Хенри е способен да го направи. Той не можеше да жертва живота, който имаше, за да се прибере при семейството си. Може би се колебаеше дали щяха да го приемат, но нямаше и да разбере, ако не се опиташе...нали?
Поредния шумен плисък на вълните извади Лилит от унеса,в който беше изпаднала. Тя тръсна леко глава, за да прогони всички тези мисли от ума си, а след това от гърдите й се откъсна една дълбока въздишка и тя се изправи.
Обърна се назад и реши да си ходи. Не й се стоеше повече на това място, защото то я караше да размишява над това какво е можело да бъде, а това я натъжаваше.
Направи няколко крачки обратно по пътя, по който беше дошла и бавно започна да слиза по камъните. След минута се намери обратно на пясъка и се огледа наоколо.
Погледът й попадна върху силуета на мъж, който не можеше да сбърка никога и никъде.
- Хенри?! – възкликна тя изненадана и пребледняла. Не беше очаквала да го види, не и сега. Не беше готова за тази среща и не знаеше какво изобщо търсеше той тук. Лилит смръщи вежди, а очите й се напълниха със сълзи. Чувствата й към него бяха смесени точно в този момент. От една страна, го ненавиждаше и искаше да му каже да си върви и никога повече да не се връща, но, от друга, толкова много се радваше, че той беше тук. Все пак, не показа нито една от тези емоции.
Нов полъх на вятъра, проникна през дрехите й и студенината я обви.

» Скалите