{mister tinkie-winkie}

Stephen Amell


Име:
Vladimir Bazhen |Владимир(владеещ света) Бажен(страстно желан)

Възраст:
24човешки/ 300 вампирски

Раса:
Смъртоносен кръвопиец, дебнещ подходящия момент да впие зъбките си в шията ти

Местожителство:
В жилите му тече руска и английска кръв. Живял е 17 години в Самара (Русия) и 7 в Лондон. В продължение на 20 години обикаля света, но… от 5 насам се е спрял на едно място и “порядъчния” живот на учител там.

Способности: Копиране на дарби (има хиляди копирани, които може да използва) и Четене/стопиране на мисли/чувства.

История и характер:

Плодът на пленяващата мозъка и сърцето страст се превърна в изчадие, сеещо единствено раздор и разруха около себе си - Владимир Бажен, син на известна руска лидерка, част от властта и английски мафиот – във вените му тече кралска кръв. Да, представете си, че пра-пра-пра дядо му е бил един от синовете на краля.
Желанието и на двамата не се различаваше в нищо – синът им да бъде известна, важна фигура в съществуването на планетата, ала уви… той загина много по-млад, отколкото им се щеше. Не беше ясно дали го обичаха или презираха – неговата своенравност бе побърквала всички – от слугини и учители, до самите родители.Възпитанието му беше сложно нещо, точно както и опазването му (или по-скоро измъкването) от проблеми на все още крехка възраст, около 17. Запознанството му с дъщерята на любимата му слугиня го доведе до един от най-големите удари по психиката му. Лейла се зовеше госпожицата, с дълги, изящни руси коси, които връзваше на плитка отстрани. По-свежа беше и от разцъфналите пролетни цветчета… Но и с нищо не изпъкваща или впечатляваща “великите” особи – родителите му, освен с потенциалната си професия на слугинче в дома им. А да допуснат техния син да се занимава с подобни отрепки – беше просто невъзможно. Първоначално смятаха, че тя ще го направи “мъж”, допускаха я близо, но не подозираха, че ще зароди чувства у младия момък. О, да, показа му всяка една тънкост на любовната игра, едновременно изучавайки я с него, ала… щастието, на което се радваха за доста кратко време, изведнъж помъкна милиард тона скръб върху им.
- Очаквам Лейла майко, не ме занимавай с простотии.
- Миличък… Лейла е загинала. Удавила се е в реката, докато се е къпала…


Преместиха се в Русия, заради рязката промяна в поведението на Владимир – от младеж с леко непоносим нрав, но все пак подлежащ на моделиране, се превърна в… отвратително изчадие, целящо да доставя единствено болка на всеки един човек в обкръжението си. Да спечели битка – това не бе предизвикателство, защото то доставяше и някакво удоволствие от предстоящите събития, беше по-скоро… спокойно отправено предложение, което приемаше, за да вижда страданието на другите, което обаче, вярваш ли, не му доставяше удоволствие или радост. Дори им съчувстваше, но знаеше, че и другите успяват да усетят мъката му. Доста… странна личност бе той, дори с леко психични изкривявания, ако трябва да сме точни. Но това бе… паметта.
Сключи договор с един от босовете на баща си, но се оказа, че се цели прекалено на високо и вместо да измъкне онова, което желае… си вкара автогол. По време на едно от пътуванията му с лекия автомобил, спирачките отказаха – прилежно срязани, подсказващи за ужасяващия край на съществото. Минути по-късно се разби в едно дърво, а колата лумна в огън и жупел.


Не откриха тялото му; вероятно бяха изгоряли дори костите му. Липсата на труп не впечатли родителите, които бяха прекалено заети с оплакването на живия мъртвец. Той, от друга страна, бе намерен от специалист-лекар, хирург и още какви ли не специалности, обвързващи се с името му, опитващ се да направи един от най-шумните си опити – да създаде чисто нов човек при наличието единствено на обгорели органи и мозък+сърце, едва-едва подсказващи за съществуването си. Получи се. Но за да не умре, трябваше да го превърне във вампир. Формулата беше лесна – скалпелът се впусна в изкусителна игра с кожата, а плътта полепна не след дълго като нова по съществото, достойно за окайване. Вампир. Без спомени от миналото. Без никаква информация за живота си. Просто съществуваща личност, безлична.
Липсата на информация за него самия не го депресира, а напротив – накара го да започне като напълно нов човек, не знаещ минало или бъдеще, просто живеещ в настоящето. Творец-фотограф и актьор. Дълги години се занимаваше с роли от всякакъв тип в театъра и едновременно с това правеше снимки – красиви, перфектни. Но… накрая разбра, че това не му е достатъчно. Имаше нужда от още. Премести се в Морганвил, където дълги години учи, за да…увладее “дарбите си”, да ги подчини и в крайна сметка да започне малко от малко да се чувства като Личност.


Като преподавател се славеше с приветливото си чувство за хумор и… мрак в очите.