Nessie

Крилата пак се показваха.. не ги понасяше вече.Така и не се научи как да ги контролира, а тя обожаваше да държи всичко под контрол.
Често й бяха казвали, че има ангелско лице с тези сини очи и нежна кожа, а къдравата й дълга коса само допълваше гледката.Но тя не се определяше за толкова красива.Преди всичко беше скромна.Скромна и мила с всички.Но сега, въпреки всичко, нямаше как да не забележи крилата, подчертаващи ангелската й същност.
- Ти не си ли такъв?
Въпросът най-после излезе от плътните й устни.Брат й беше единствения, който я беше видял в последните дни.Тя не излизаше никъде, нито канеше гости.Въпроса й беше налудничав като се имаше предвид шокираната му реакция когато видя крилата.
- Не.. та аз дори не знам какво си. Не съм сигурен, че си същия човек..
- Същата съм си, Чък!Просто.. явно има някакви допълнения.. И.. щеше ми се да можеше да ми помогнеш.
Думите на брат й я разстройваха още повече, но тя си наложи да държи емоциите вътре в себе си.Винаги се беше чувствала различна и някак си не на място, а Чък беше единствения, който й помагаше и беше до нея във всяка една ситуация.. Но сега дори той не знаеше какво да прави.Държеше се неадекватно.Странно.
- Какво ще кажеш да ги отрежем?Искаш ли?Никой няма да забележи, че ги е имало.
- Не - отсече тя.Въпреки, че се страхуваше от крилата си или по-скоро от това, какво вещаят те, тя знаеше, че са част от нея.Част от същността й, която не можеше да премахне..Щеше да е като да си отсече ръцете или краката.
- Тогава.. нищо не мога да направя.Не мога да ти помогна и.. знаеш ли какво?Стой далеч от мен.
Чу затръшването на врата и в същия момент разбра, че беше загубила най-близкия си човек.Него вече го нямаше.Беше останала сама, седнала на леглото и потънала във водопада от мисли.