ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума ни
BGtop
Latest topics
» Преди два дни! Срещата с един Нефилим в една тъмна улица.
Пон Окт 14, 2013 8:32 pm by Азазел

» Станете наши приятели
Вто Авг 06, 2013 8:53 pm by Rosalie Darkbloom

» Самотният мост
Чет Юни 20, 2013 7:40 am by Vallery

» Дом Петрович
Пон Юни 17, 2013 5:28 pm by Кирил Петрович

» Кой е любимия ви член на екипа
Нед Юни 16, 2013 4:52 pm by Danielle McStell

» Готови герои
Съб Юни 15, 2013 4:51 pm by Lilith.

» Търся си приятели.
Пет Юни 14, 2013 5:36 pm by Vallery

» ask Vallery
Пет Юни 14, 2013 5:26 pm by Vallery

» Търся си съквартирант/ка
Пет Юни 14, 2013 5:17 pm by Vallery

Top posters
Katherina ♥
 
Danielle McStell
 
Lilith.
 
Jack Rourke
 
darcey.
 
.Venilian Flemming
 
Elizabeth Heller
 
Александрия
 
Кирил Петрович
 
The Devil
 
Екип на форума
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 20, на Съб Юни 01, 2013 3:18 pm

Share | 
 

 Самотният мост

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Katherina ♥
Първороден вампир
Първороден вампир
avatar

Брой мнения : 613
Долари : 65798
Дата на регистриране : 19.05.2013

ПисанеЗаглавие: Самотният мост   Пон Май 20, 2013 2:58 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://originalworld.bulgarianforum.net
Vallery
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Долари : 1603
Дата на регистриране : 14.06.2013
Местожителство : Мистик Фолс

ПисанеЗаглавие: Re: Самотният мост   Нед Юни 16, 2013 3:02 pm

Събудих се. Завесите бяха дръпнати, заради което стаята беше потънала в сумрак. От долния етаж се чуваха шумовете на ремонта, който започнах, което значеше, че определено няма да си стоя вкъщи.
Измъкнах дрехите си от гардероба и минах през банята. Взех си хладен душ, - винаги ме успокояваше - а шампоанът с аромат на какао ме накара да се усмихна.
- Хана, излизам. - подметнах на пълничката прислужница, когато станах готова. Взех чантата си и излязох, осъзнавайки, че нямам идея какво да правя. Накрая тръгнах по главната улица, минах през едно кафене, за да си взема капучино и накрая реших да се поразходя в парка. Слънцето напичеше, карайки ме да примижа. Около мен се разхождаха групички деца, които вдигаха невъобразим шум. Перфектното извинение да посетя моето място - самотния мост накрая на парка. Там винаги беше тихо и спокойно.
 Седнах на един камък, отпивайки малки глътки от капучиното в ръцете ми. Мислех си за своите.си работи, когато усамотението ми беше нарушено. Едно момиче приближаваше към моста с бавни крачки. Инстинктите ми се изостриха, нещо в нея ме притесняваше.
"Говориш глупости, Валерия" - заядох се със себе си. Вероятно тя беше просто момиче, търсещо прохлада в лятната жега. Но въпреки това я изгледах сърдито, защото ме беше обезпокоила.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lilith.
Първороден демон
Първороден демон
avatar

Професия : Модел
Брой мнения : 310
Долари : 29805
Дата на регистриране : 19.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Самотният мост   Нед Юни 16, 2013 3:32 pm

Беше поредният горещ летен ден. Стоях до прозореца в стаята си, загърната с един копринен халат, защото току що бях станала от сън. 
Навън слънцето затопляше въздуха все повече, а жегата беше започнала да се просмуква в помещението. Отделих лицето си от все още хладното стъкло и се запътих към банята.
Свалих дрехата си и я закачих на една от кукичките на стената. 
Мушнах се под душа и пуснах водата да тече върху мен. Тя ме ободри много и вече се чувствах далеч по-добре. Облякох се набързо, а след това излезнах от стаята си и бавно заслизах надолу по стълбите. Още от коридора чух детски смях, който доста ме изненада. Можех да доловя гласовете на много деца, което определено беше странно. 
Най-накрая се озовах на долния етаж и влязох в хола. Вътре заварих малката си дъщеричка Алексис и още един куп също толкова очарователни хлапета, които се бяха подредили в кръг и играеха на нещо. Всички те впиха погледите си в мен, когато се появих на вратата. 
Да, стана ми леко неловко и то в собствения ми дом. Напълно бях забравила, че Алексис щеше да кани приятелите си у нас днес. 
Ако знаех по-рано щях да си направя планове за деня, но сега трябваше да изчезна някъде възможно най-бързо. 
Поздравих децата и ги заобколих по пътя си до кухнята, откъдето взех една голяма пласмасова чаша и налях сутрешното си кафе вътре. 
На излизане се обърнах към малчуганите. 
- Приятно прекарване - рекох сухо. - Алексис, ако има нещо ми се обади - добавих след това и изчезнах. 
Излезнах навън и затръшнах врата зад гърба си. Направих няколко крачки и вече можех да усетя как слънцето бавно изгаря кожата ми. 
Мразех горещината. Трябваше да намеря прохладно и усамотено място. Щом си помислих за тези две неща, в ума ми изникна идеята, че мога да отида на стария мост в парка. Там рядко имаше хора, а в същото време мостът се закриваше от дебелата сянка на вековните дървета.
Запътих се натам пеша. Щеше да се наложи да повървя доста, но не можех да понеса нито секунда повече на това горещо време, затова си спрях такси и опътих шофьора.  
Той натисна педала и потеглихме. Пътувахме известно време и накрая возилото спря точно в началото на парка. Подадох му банкнота от 10 долара и излезнах навън от колата.
Тръгнах по алеите и останових, че тук също е пълно с народ. Очевидно всички се бяха събрали тук, за да прекарат деня на по-хладно място.
С бърза крачка отминах всички хора и скоро се озовах на мястото, към което бях тръгнала. 
Забелязах едно момиче, което също стоеше там. Не ю обърнах голямо внимание, а само продължих да вървя напред. Тя, изглежда, също като мен беше решила да избяга от шума на града и да се осамоти на това отдалечено кътче.

_________________

Everytime we touch I get this feeling


Everytime we kiss I swear I could fly
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vallery
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Долари : 1603
Дата на регистриране : 14.06.2013
Местожителство : Мистик Фолс

ПисанеЗаглавие: Re: Самотният мост   Нед Юни 16, 2013 4:18 pm

Непознатата ми хвърли бегъл поглед , после отмести глава незаинтересовано. Настани се на единствената пейка тук и отпи от платмасовата чаша, която държеше. Признавам, тя ми направи странно впечатление, тъй като обикновено най-главното ми занимание е да разглеждам хората, опитвайки се да ги разчета. Но тази тук беше ... да, беше странна ходеше наперено, с вдигната глава и глава и лека, презрителна усмивкана лице. Такъв човек се пропуска трудно дори и от мен.
Докато размишлявах безмълвно върху непознатата, вътре в мен се надигна  чувство на паника. Определено помнех това усещане - бях го изпитвала веднъж, в Оклахома. Тогава ме преследваха няколко демона. И беше ужасяващо. Но какво, какво, по дяволите, предизвикваше това в мен?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lilith.
Първороден демон
Първороден демон
avatar

Професия : Модел
Брой мнения : 310
Долари : 29805
Дата на регистриране : 19.05.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Самотният мост   Чет Юни 20, 2013 7:18 am

Момичето ме изгледа любопитно, сякаш ме изучаваше и се опитваше да ме разчете. Наблюдаваше ме втренчено и ме преценяваше. Присъствието ми леко я притесни или поне така ми се стори, но можеше и да се заблуждавам. Все пак ми се струваше, че нещо в мен я тревожи.
Не можех да разбера на какво се дължи това, но определено исках да се опитам да науча повече. 
Нещо в мен ми подсказваше, че тя беше необикновена, макар че изглеждаше нормално.
Направих няколко крачки към нея и повдигнах леко ръката си, а след това я размахах бавно. 
- Здравей - рекох притеснена. Също както тя беше направила преди малко, вперих очите си в нея и обходих чертите на лицето й с поглед. 
Средоточих се върху образа й, можех да усетя аурата й - беше по-силна от тази на човеците, но така или иначе вече знаех, че тя не е смъртна. 
Продължих да я гледам и накрая осъзнах каква беше всъщност - ангел. 
Това разкритие ме накара да си задам един единствен въпрос. Какво търсеше тя тук? 
Ангелите рядко слизаха на земята, а когато това се случваше, значи бяха изпратени с определена мисия, която трябваше да свършат по най-бързия начин. Обаче това ангелче тук, изглежда, не бързаше за никъде. Просто си седеше спокойно и убиваше времето си безцелно...
Исках да разбера повече за нея.

_________________

Everytime we touch I get this feeling


Everytime we kiss I swear I could fly
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vallery
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Долари : 1603
Дата на регистриране : 14.06.2013
Местожителство : Мистик Фолс

ПисанеЗаглавие: Re: Самотният мост   Чет Юни 20, 2013 7:40 am

Непознатата май се усети, че я наблюдавам. Отместих погледа си, сякаш случайно е попаднал на нея и продължих да зяпам към моста.
След малко момичето се изправи от пейката. Помислих, че ще си тръгне, но вместо това тя се приближи до мен. Помаха пред лицето ми.
- Здравей. - каза. От толкова близо усещах как от нея се излъчва нещо... неприятно. Да, всъщност беше точно нещо неприятно. Нещо притеснително и донякъде плашещо.
Но иначе изглеждаше дружелюбна. Все пак ме заговори.
- Здрасти. - усмихнах се леко. Настана неловка тишина, затова реших да се представя. - Аз съм Валерия.
Определено във въздуха ставаше нещо. Нещо, което караше пространството около нас да се нажежава. Принципно това не трябваше да ме изненадва, все пак моята енергия беше изключително силна и винаги имаше напрежение. Но този път беше плашещо различно.
Осъзнах, че момичето мълчи и ме гледа. Изглеждаше съсредоточена, потънала в размисъл. 
- Ехо? - помахах пред лицето й, в опит да я изкарам от транса.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Самотният мост   

Върнете се в началото Go down
 
Самотният мост
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
World Of The Originals :: Mystic Falls :: Паркове :: Големият парк-
Идете на: