Преди половин година в Ню Йорк

Предната нощ бе навалял сняг, който бе покрил земята с пухкав бял килим. Килим, който служителите от подръжката на Сентрал Парк вече усърдно почистваха от алеите и пейките, с цел да се улесни вървенето по споменатите алеи или седенето на също така споменатите пейки. Беше около 9 часа сутринта и в парка нямаше много хора. Обаче аз бях един от тях. Вървях си спокойно по алеята, озъртах се насам натам и носих принадлежностите си за рисуване. Намерих подходящо място, спрях и разгънах статива. Поставих лист и с помощта на молив започнах да скицирам. Естествено рисувах пейзажа пред мен. И докато върших тази работа усетих присъствие наблизо. Присъствието на друг първороден. Оставих четката, която и без това трябваше да топя в боя, но сега не я потопих и зачаках.

Даниел се мъкнеше бавно по улиците съвсем бавно. Беше му скучно поради самата скучност на днешния ден. Докато вървеше той забеляза много познат образ пред него, а когато се приближи това бе негов наистина много добре познат - древния върколак Кирил. Доста време беше минало имайки предвид, че преди бяха доста големи врагове и дълги години враждуваха заедно.
Даниел се приближи и надменно каза:
- Здравей. - усмихвайки се злокобно на стария си познат и очаквайки някаква реакция, било то дори беден опит за нападение.

Новодошлият беше мой много стар познайник. Даниел - древният магьосник. Не го бях виждал от доста време. И в интерес на истината нямах особено желание да го срещна отново. Все пак дълги години бяхме воювали един срещу друг. Е, честно казано бях воювал и срещу други първородни, сто на сто и той, обаче това са си отделни истории. Може би друг път ще ви разкажа някоя от моите. А за тази, понеже той пръв ме беше поздравил редно беше да отвърна.
- Здравей - отговорих. Взех четката, потопих я в боята и сложих малко на листа.
- Какво правиш тук? - полюбопитствах

Даниел стоеше и гледаше картината, която рисуваше стария му познат. От преди той знаеше, че Кирил бе голям творец и единственото, което го успокояваше е като цяло което му допадаше повече от всичко бе рисуването. Може би сега си бе отворил галерия пълна с негови рисунки от преди, макар че едва ли все още са оцелели, особено след "Войната на расите".
- А, теб какво те интересува, какво правя аз тук? - попита Даниел със своята коварна усмивка.
Защо въобще трябваше да казва точно на него, какво прави тук? Даниел се приближи максимално близо до него и му каза на ухото:
- По-интересното е какво правиш ти тук?
Той очакваше отговор защото нямаше никакво намерение да дели един град с един от старите му негови врагове.