След един месец, четири часа, двадесет и две минути и петнадесет секунди! Получаването на Мечът на Персей!

Беше бурна гръмотевична нощ. Аз стоях облечен само в тъмните си джинси, гривните ми на лявата ръка и колието ми във форма на триъгълник. Стоях пред отвореният прозорец на вилата ми, намираща се във високите планини на Европа. Франция! Вятъра влизаше отвън и преминаваше по тялото ми. Отпуснах се и затворих очи. След като вдишах чистият въздух от планината... ледено студен навлизащ в дробовете ми потреперих и усетих удоволствието. Затворих прозореца на стаята си. Доближих се до гардероба и облякох една тениска. Излязох и просто се отправих към най-близкия ресторант. След петнадесет минути вървене по улици покрити със сняг се озовах в обстановка с приятна атмосфера. Стара къща, цялата от дърво. Камина стопляща цялото помещение и много маси. Имаше хора, но всичките бяха местни. Само аз бях единственият, които не беше от това селище. Избрах си усамотена маса и седнах на нея, а след секунда привлекателна млада сервитьорка се появи:
-Ще искам омари и.. Шардоне. Най-скъпата ви бутилка! - усмихнах се и зачаках. Тя се отдалечи. Аз прегледах ястията отново, затворих малката книжка и я оставих на масата. Отпуснах се на стола си загледан в леко осветения ресторант пълен с общуващи хора и се почувствах самотен.. Самотен, докато вратата не се отвори и не издрънча звънчето над нея, а мъжа, който влезе погледна право към мен и усетих нещо. Сякаш ме търсеше... Точно мен..

От много време Даниел търсеше определен човек, на който да даде един от древните артефакти, които даваха свръхестествени сили на хората. Именно такъв бе "Мечът на Персей". Това бе стар меч, който даваше на човек допълнителна сила в битките както със свръхестествени същества, така и с хората. Разбира се като негов притежател Даниел знаеше, че меча крие и своите тайни, но той в никакъв случай не би допуснал да ги каже.
Мъжа на който се спря бе на пръв поглед привлекателен, но Даниел подробно прегледа и досието му. Беше чисто или поне така изглеждаше. Трябваше да се убеди сам дали точно този човек е достоен да притежава силата на меча, а къде щеше да намери по-хубаво място от един ресторант.
Той се отправи към масата и добронамерено седна до масата, където стоеше мъжа. Усмихна се доброжелателно, но мотивите му далеч не бяха такива.
- Извинявай. Помислих, че имаш нужда от компания и реших да седна при теб. Времето е ужасно, но пък не е толкова лошо за водене на разговори. - казах аз и изчаках отговор.

Джак стоеше объркан. Както си чакаше вечерята в препълненият ресторант, в които имаше доста свободни маси изведнъж някакъв тип влезе в ресторанта, седна на масата му и му заговори за компания. Г-н Рурк го изгледа странно. След това огледа ресторанта и каза:
-Ами.. виж сега.. мъжки... аз нямам нищо против компанията! - след което Джаки видя сервитьорката, която му донесе скаридите и бутилката вино. Усмихна и се и след като тя изчака поръчката на новият "приятел" на Рурк се отдалечи бавно, а погледа на нашият герой се залепи за задните й части. Тогава се сети, че не е сам. Поклати глава и каза:
-Да.. нямам нищо против компанията! Но виж сега.. ако беше яка мадама, с големи цици и як задник.. и.. дам.. нямаше нищо между краката си.. щях да кажа, че.. си уцелил перфектното място, но.. не смятам, че ще съм перфектната компания за теб.. така де.. разбираш ме.. аз не съм.. онова.. мъж с мъж.. - и след като видя някак си изненаданият поглед на мъжа срещу него му каза:
-Аз не съм гей! - след тези думи взе вилицата и ножа си. Започна да се наслаждава на омара си и се надяваше да не е обидил другият. Така де.. не че приличаше на гей, но предложението дойде от никъде и все едно го удари с мокър парцал. Беше странно. Но все пак се надяваше да са се разбрали и да продължи спокойно обяда си. Преглътна месото, което беше невероятно вкусно и наля в чашата си от скъпото вино. Можеше поне да го почерпи едно, но някак си погледите на другите в ресторанта, които ги гледаха все едно "Виж ги.. изверги" изнервяха Джак. Той просто ги игнорира и погледна мъжа срещу него. Все още беше там. Какво ли искаше? Дали щеше да заплаши Джак или да го изнудва за нещо.. щеше да разбере, за това и зачака да чуе отговора на неговите думи.

Даниел стоеше и гледаше учудено човека, който стоеше до него. Вътрешно бе толкова бесен, че ако нямаше хора сигурно би го разкъсал на парчета, но сега не беше времето. Умствено си отбеляза да се занимава с това и да даде един урок на този хлапак, който се мислеше за голямата работа и който по всяка вероятно бе наистина толкова глупав, колкото беше чувал и в действителност. Както и да е. Сега трябваше да се съсредоточи над друго, затова само се усмихна на момчето стоящо пред него.
Навън вече бе спряло да вали, а доколкото и той видя човекът, който му трябваше приключваше с яденето си. Затова реши да задейства плана си.
- Какво ще кажеш да се разходим навън. Имам едно предложение за те, на което едва ли би отказал. - каза загадъчно той и този път се усмихна зловещо.
Наистина нямаше на кой да даде този меч, но преди да го направи, поне трябваше да му даде един урок, с кой си има работа.
Божее... Защо ли нямаше някой по-достоен за този меч...

Джак остави приборите си. Отпи от виното си и му каза:
-Сега ще ми се правиш на Дон Корлеоне ли? - след което се засмя и каза:
-Искаш да излезем навън, защото се обиди на това, което ти казах.. че те сметнах за гей, но виж. какво ще кажеш за това. Ще излезем и ще си уредим сметките, но ти... ти ще си просто човек. Няма да използваш никакво моджо джоджо, което можеш да използваш! - Джак му се усмихна и каза:
-Да.. запознат съм с това, че има други същества освен.. теб.. нали разбираш.. преди.. месец някъде за пръв път бях подложен на магия. Да.. беше странно да бъдеш.. как да го кажа.. под влиянието на любовна отвара, но от тогава отдадох всичкото си време на това.. така де.. повече от времето.. на това да науча какво беше това. И да.. научих за магьосниците, върколаците, демоните, вампирите и всичко останало.. да.. истина сте, но.. за да можеш да ги различиш трябва да.. знаеш нещо.. всяко едно същество си има слабост. Да.. струваше ми милиони, но се научих кое как може да се разпознае и в момента усещам, че ти си някакъв мощен вещер, но... - след тези думи се изправих и се усмихнах:
-Искам да ми докажеш, че можеш да оцелееш тук и без супер силите си, а ако ме победиш.. ще ти кажа как разбрах какъв си! - след тези думи Джак хвърли една сто доларова банктнота на масата. Оставяше бакшиш горе долу, колкото беше сметката му. Усмихна се и се наведе напред:
-Надявам се да не ме убиеш заради голямата ми уста, а да ми дадеш шанс да покажа какво умее и един обикновен човек! - след тези думи той закрачи. Излезе бавно от ресторанта и след като извади ръцете от джобовете си зачака. Джак можеше да изглежда, като обикновен човек, но в мозъка му се събираха повече тайни от колкото в тези на някой свръхестествени същества.

Що за човек беше това хлапе? Толкова самонадеяно и с толкова голямо самочувствие? И за какъв изобщо се смяташе, че той да диктува правилата? Навярно въобще си нямаше и на идея кой предизвикваше. Ако знаеше толкова много за мен щеше да знае, че съм се бил във войни на древните, убивал съм върколаци и вампири, обучил съм толкова много вещици и притежавам сила, за която той дори не подозира. Трябва да си много смел, за да се изправиш срещу древно същество като мен. Оооо.... Ето защо той е избрания.
Явно смелостта в него му е помогнала, за това да получи мечът в противен случай щях да се радвам да си поговоря с някой, който няма толкова голямо самочувствие и който в никакъв случай не би ме предизвикал, но както и да е. Той вече беше навън, а аз трябваше да му дам урок, който да запомни за дълго време и който да го научи за в бъдеще с кой може да се заяжда.
Станах и излязох навън, а той явно ме чакаше подготвен.
- Добре хлапе, явно въпреки всичко ще трябва да ти дам добър урок. - каза Даниел със зловеща усмивка, а след това протегна ръката си и момчето пред него полетя във въздуха удряйки се в едно дърво. Първородния се приближи достатъчно близо до него вдигна отново ръка и причиняваше силна изгаряща болка по цялото му тяло, а след това отново запрати момчето с огромно самочувствие в другия край на задънената улица, където едва ли някой щеше да види нещо.
- За да сме наясно. От тук нататък аз ще съм този, който ще определя правилата. И още нещо - Даниел хвана момчето за гушата и започна да го стиска. - Никога не се опитвай да направиш това отново. Да предизвикаш, който и да било древен. След, което отново го захвърли на земята и се обърна като се канеше да си отиде.

Понеже беше достатъчно наперен и не ми даде да действам започна да ме размята и души и да усещам нещо в тялото си. Накрая когато стоеше и ме гледаше право в очите и ми каза, че той щял да диктува правилата. Затворих очи и се стегнах. Бавно започнах да се изправям, а той просто крачеше на някъде. Тръгваше си. Смяташе ме за лесен, а? Явно беше сгрешил. Дори и да беше древен магьосник аз бях този, които изучи тайните им. Но в момента, в който дулото на колт-а ми сочеше към главата на този нехранимайко осъзнах думите му. Първороден. Щом е някой от тях сигурно беше.. безсмъртен и за това нямаше да има нищо против от това.....
Чу се изстрел. Когато Даниел се обърна видя как Джак стой насочил пистолета си към него, но не беше стрелял по него. Куршума беше прелетял на милиметър от ухото на вещера. Господин Рурк се усмихна и каза:
-Ако започна да служа на всеки, които просто ме размята на ляво на дясно.. по-добре да се самоубия и.. - след тези думи огледа всички и си каза:
-По-добре не ме предизвиквай.. ти може да имаш хиляди магии, но аз имам едно нещо, което вие магьосниците никога няма да цените.. - след тези думи той бръкна в джоба си и извади нещо. Телефон. Започна да набира някакъв номер и щом отсреща се чу глас Джак каза:
-Алфред.. ела и ме вземи от ресторанта! - след тези думи той свали пистолета и попита:
-Е? Идваш ли ми на гости? Шефче? - и се усмихна доволно.

Когато Даниел усети куршума минаващ през ухото му и чу скърцащия звук се обърна заинтересован. Колко бе малоумно това човешко същество и колко пъти трябваше да му се обясни, че всъщност Даниел бе първороден? Древен, безсмъртен и много по силен от него. Разбира се нямаше от какво да се страхува още повече от един обикновен пистолет, който дори нямаше да му причини болка.
Даниел отново махна с ръка и пистолета се удари в стената от среща. След това насочи поглед към него и желязото започна да се топи.
Той извърна поглед към момчето стоящо пред него и се усмихна.
- Добре. Ще се радвам да видя дома ти, но следващия път не ме заплашвай. - каза той. - Това не е заплаха, а предупреждение.
После двамата се измъкнаха от глухата улица и се качиха в колата, а шофьора не каза дори дума. Интересно бе. Явно този човек бе поредния богаташ, който парите бяха превърнали в егоистичен кучи син.

Колата потегли. Беше от красивите лимузини, а аз си налях уиски, а след това подадох една чаша и на него. Сипах ледчета вътре и му казах:
-Виж.. знам, че в момента се чудиш тоя защо се мисли за толкова наперен, но мога да ти кажа, че за обикновен човек.. не ме е страх от свръх естествени същества.. дори.. ти.. с твоите сили, колкото и да искаш да ме убиеш.. не можеш! - наведох се напред и се усмихнах:
-Знам за вашият закон на вещиците.. да не можете да убивате! - след което се почесах и казах:
-Чудно ми е.. как ти.. който си най-велик се подчиняваш на закони? Така де.. ти трябва да си свободна душа. Да превземеш света, да правиш каквото си искаш, но не.. въпреки това има някой над теб! Някой, които знае как да те накара да страдаш независимо дали си първороден или не! Има някой по-силен от теб! Нали? - след тези думи отпих от чашата си и му казах:
-А ако ти кажа, че знам.. как можеш да победиш някой такъв? - след този въпрос се отпуснах на седалката и допълних:
-Така де.. може би съм чул някъде, но ти си твърде наперен да поискаш помощ от човек. Нали? - и се усмихнах злобно, докато отпивах.

Боже вече наистина започвах да се дразня, но трябваше да си призная, че бях крайно заинтригуван от личността пред мен. Интересно ми беше откъде знаеше толкова много неща и ако не друго поне щях да успея да науча малко за това, което знае.
- Виж приятелю. Законите на вещиците са измислени от мен, а аз не обичам ограниченията и... убивал съм не веднъж, а повярвай ми сега ми се иска да изтръгна туптящото ти сърце и да го захвърля някъде, но има нещо, което трябва да ти дам и, което вероятно ще те заинтригува. - усмихнах се зловещо и отпих от чашата си, след което продължих.
- Любопитно ми е кой е този, който може да ме победи? Моята магия е по-силна от всяка една друга, аз предизвиках войната на расите и аз избих толкова много вампири, които се опитаха да кроят планове срещу мен. Мислиш ли, че някой би се опитал да застане срещу мен?
Даниел каза това, но пазеше нещо в дълбока тайна. Тайна, която знаеха сама първородните.

Погледнах го и след като ми предложи сделка му казах:
-Тази идея ми харесва, но.. дано това, което ми предлагаш не е някое нещо, което може вече да имам.. така.. - след тези думи отпих от уискито си и видях желанието му да му кажа. Преглътнах и му казах:
-Идеята ми е, че сигурно си чувал.. как ли пък не.. та ти сигурно си създал онези колове.. дам.. от белия дъб и там.. специфичните.. сещаш се.. онези, които са различни от камата.. които убиват първородните. Дам.. чувал съм и за сребърна кама потопена в нещо си там.. прашец.. специален, които се намира много трудно в днешно време... и като ти го забодат в сърцето. Бум.. спиш! - след тези думи се почесах и казах:
-Но! Твоят проблем е, че.. дори и да си убил хиляди вампири, върколаци ако ще и демони.. трябва да знаеш. По този свят се разхождат и други същества! Богове? Не.. нещо по опасно! Безсмъртни, като теб, но.. притежават сили над твоите! - след като казах това доизпих питието си и си налях още. Преминах с език по устните си и му казах:
-Така.. представи си.. армия от най-зловещите същества! Говоря ти за съюз между хибриди и онези с Л! - когато той ме изгледа странно му прошушнах:
-Не си ли чувал? Левиатани? - след като му обобщих нещата се усмихнах и му казах:
-Виж.. случайно.. съвсем случайно преди месец някъде имах среща с една вещица. От там започнах да се интересувам от свръх естествени същества. И да.. трудно е за разбиране, но.. ако ти кажа, че се срещнах със Пророк.. и откраднах няколко от тайните му преди да го убият.. какво смяташ? Дори знам нещо за бъдещето на ангелите, но.. смятам да си запазя този коз за себе си! - смигнах му и попитах:
-Е? Какво имаш да ми кажеш?

За момент се замислиш. Всичко това, което казваше нямаше никаква логика. Още повече изглеждаше напълно смахнато да повярваш на някакъв си човек, който е на тази земя от има няма 20 години.
Все пак обаче този въпрос не трябваше да се забравя. Даниел не се страхуваше от тях, защото знаеше, че какъвто и съюз да се сформира той няма как да бъде убит, точно както и всички първородни. Проблема обаче бе, че ако се получеше нещо такова някои от другите раси щяха да бъдат сериозно застрашени, което и щеше да има катастрофални последици.
Даниел въздъхна.
- И как по точно ти ще ми помогнеш? Видя как аз те размятах из онази улица. Това бе минималната ми сила, която използвах. Една проста магия. Представи си ако се срещнеш с някой, който би искал да те убие. Някой като мен. Тогава, какво ще направиш? Ти не можеш да се мериш със силата на първородните или на която и да била друга раса, защото те са много по-силни същества от хората. Имат сили, които ти дори не можеш да разбереш. Но... - Даниел се усмихна. - Аз имам предложение за теб, предложение което ще ти даде преднина в битка, но не и категорична победа.

Джак се усмихна и му каза:
-Забавен си.. знаеш ли? Безстрашен, всемогъщ и.. дам.. чел ли си комикси? - след тези думи Джак му хвърли една рисувана книжка, на която пишеше The Dark Knight Returns! Господин Рурк се усмихна и каза:
-Сигурно си чувал за Батман.. да.. сложно е да го повярваш, но.. представи си.. аз с моите милиони да създам техниката му! Нищо не е невъзножно.. все пак Батман победи Супермен, а знаеш какви са силите на Супи.. така че.. замисли се.. ако създам тази.. как да го кажа.. технология и се превърна в човека с маска, които може да победи дори и първороден? - след тези думи преминах с ръка през косата си и допълних:
-Така.. идеята ми е.. аз ще имам парите да създам нещо такова, но не е само до това каква сила притежаваш! Да.. живота ти зависи от това, че се бориш постоянно, за да оцелееш. Аз... аз съм обикновен човек, но знам толкова много тайни и това ми дава предимство! Чудовищата и изцяло.. вие не обичате да показвате силите си пред другите и ако не ти бях казал, че знам че си вещер в ресторанта, след като излязохме от там ти щеше просто да се биеш без сили и да се опиташ да ме възпиташ, като едва ли ме размяташ насам натам, но.. разбери.. ако не ти бях казал, че знам и те атакувам изненадващо.. ако използвам интелекта си и ако наистина създам нещо.. - тогава Джак извади едно куфарче. Отвори го и бръкна с едната ръка вътре. След това я показа и Даниел видя ръкавица. Ръкавица, която покриваше ръката до лакета и имаше шипове. Усмихна се и му каза:
-Опитай да му направиш нещо.. този метал е най-здравият в света.. не може да се пробие, не се загрява, не замръзва.. Истинско откритие на науката, което е точно противоположност на Магията. Така че, ако създам цял костюм от това.. знаеш ли, какво ще постигна? Ще съм.. недосегаем! Е? Все още ли ме смяташ за безпомощен откачен тип? - и зачака отговора му.

Боже, боже направо не думай. Батман и Супермен? Този човек си мислеше, че всичко това е един измислен комикс. Той въобще правеше ли връзка с реалния свят? "Да създам технологии подобни на тези"... Оо забога, наистина ли? Имаше два варианта за които Даниел се сещаше - или парите бяха съсипали този човек или просто бе луд.
Но след като му показа ръкавицата Даниел направи фалшива физиономия, че е заинтересован. Малко по-късно щеше да се позанимае малко с него и да му докаже, че комиксите, които е четял когато е бил на пет, не са истина.
- Много интересно. Наистина любопитно. - излъга той.
След няколко минути вече стояха пред къщата на "младия богаташ", чийто сила явно бяха парите и който най-вече си мислеше, че с пари може да се постигне всичко, но жестоко грешеше. Той не знаеше, че първородните бяха същества създадени още със сътворението на света, същества по-силни от смъртните грехове, по-могъщи от конниците, чиято сила и мощ бе безкрайна и всяка една раса, която в момента съществуваше беше създадена именно от тях.

Джак го погледна и му каза:
-Да бе.. дори не ми повярва. Добре.. виж.. - той излезе от лимузината и му каза:
-Опитай се.. да направиш каквото искаш на ръкавицата.. говоря ти.. каквото пожелаеш.. удари я с мълния.. запали я, заледи я.. ако искаш дори просто се опитай да я магнетизираш.. това е литиьонно кадмиев състав, който сам сътворих. Смесих няколко скъпи същества, които трудно се намират и създадох този метал.. и ти говоря за истински костюм, които е по-лек от нормалните ти дрехи, а е по.. силен дори от как да ти обясня.. от всичко. Може да се разхождаш с костюма в ураган и няма да ти направи нищо.. може да се разбиеш с петдесет хиляди километра и няма да му има нищо и повярвай ми.. тествал съм го! - след тези думи погледнах нагоре и му казах:
-Подложих ръкавицата.. така де.. подложих метала на най-големите температури, на най-големите студове и ти говоря.. изпратих парче метал до слънцето.. веригата, с която държахме метала се разтопи, но не и той.. той отиде направо в слънцето. Изстрелях го в космоса до луната и още едно парче, загубено напразно, което отиде там, където не може да мине совалка.. разбери.. тя е.. непробиваема и не ти говоря за това, че има силни живи същества.. виж я! Виждаш ли живот в ръкавицата? Не! Защото не е жива! Но за да заживее аз ще създам костюм.. ще видиш.. нещо, на което магическите ти сили няма да работят.. ще опиташ да ме хвърлиш на някъде, но знай.. мога да създам нещо.. как да ти обясня.. мога да създам най-опасните оръжия на света! - след тези думи го погледнах и допълних:
-Аз съм учен.. така де.. човек, но.. се занимавам с наука и.. нямам опита да се бия... за това.. вярвам, че на някой като теб ти послужило да има костюма повече, от колкото на мен, но има един проблем.. не знам на кого да вярвам. - след тези думи погледнах нагоре и допълних:
-Имаме много проблеми освен.. левиатаните и хибридите.. имаме проблем за това, че ловците искат да избият първородните и ако ми кажеш пак "Ние сме безсмъртни" грешиш.. - след тези думи го погледнах и допълних:
-Ако първородните сте безсмъртни.. къде е първородният човек? Защо не е безсмъртен? Къде е така нареченият Адам? Замислял ли си се за това? Виждал ли си го някога? Не! Да ти кажа ли защо. Защото този, които е създал вас.. може да ви унищожи! - след тези думи се усмихнах и допълних:
-Така че.. стига си се правил на безсмъртното копеле, което не може да бъде докоснато и приеми истината.. ти.. имаш да пазиш целия свят от изтребване и дори да си избил хиляди същества.. има такива и над теб.. така че просто.. приеми, че и аз знам нещо и не съм богаташко хлапе.. дай шанс и на хората.. сигурен съм, че мога да те запозная с такъв човек, които може много повече и от свръхестествени същества.. - усмихнах се и допълних:
-Но ти не ми вярваш! Както и да е.. - влязохме в имението и го попитах:
-Какво е предложението ти?

На Даниел вече му писна от убежденията на това хлапе. Бил велик учен? Ооо, боже... Хората за 100 години живот не могат да научат толкова неща, а той моля ти се бил един от тези, които знаел как да създаде подобен костюм. Вътрешно знаех, че за миг мога да накарам тази ръкавица да стане на прах и щях да го направя, но се замислих, че по този начин щях да усиля желанието на това момче да започне да търси още и още и накрая да стигне до своята гибел, а бих искал поне ако ще умира да го убия аз. Затова просто се усмихнах.
- Бих се радвал да създадеш един такъв костюм, но аз не съм човека който ще го ползва. За едно обаче си прав - ти не можеш да се биеш. Може да побеждаваш приятелите си и враговете си в училище или в дискотеката, но ти никога няма да успееш да победиш вампир или върколак, а да не говорим и за един първороден. Затова те съветвам да се спреш. Не търси повече. Прави си костюма, но не го предлагай на никой. Запази го за себе си, защото не всички ще бъдат толкова доброжелателни като мен. И.... Не забравяй. Никога не искай да знаеш прекалено много, защото хората не са създадени да знаят всичко и тяхната цел е да живеят собствения си живот. А, сега нямам много време. Затова минавам направо към предложението.
Даниел щракна с пръсти и в ръката му се появи голям железен меч. Той го подаде на момчето и каза:
- Това е предложението ми за теб. Това е "Мечът на Персей". Той ти дава допълнителна сила в битки срещу свръхестествени същества, но не и победа. С този меч можеш да си помогнеш, за да си спечелиш време и да избягаш, но той няма силата да убие свръхестествените същества. - Даниел се усмихна виждайки изражението на момчето. - То ще те предпази по-добре от твоя костюм, а ако имаш нужда от помощ, винаги можеш да ме потърсиш.
Даниел се обърна и излезе оставяйки меча в ръцете на това момче и макар да не бе сигурен дали той ще се справи, поне бе направил това, което трябваше.

Джак огледа меча и каза:
-Това не е ли.. Меча, които е убил Горгоната? - след тези думи той го хвана с една ръка и бавно го вдигна. Огледа го и се усмихна:
-Дойде ми страхотна идея! - след тези думи той погледна към Даниел и му каза:
-А.. щом имаш работа си тръгвай! Аз отивам.. в имението си! - след тези думи докосна ухото си и каза:
-Алфред! - тогава човека пред него забеляза мини слушалката, която набра телефонен номер и отсреща всяко свръх естествено същество би чуло гласът на възрастният човек "Да, сър?". Тогава Джак каза само:
-Прати ми самолета. Искам да се прибирам! - закрачи бавно, като за първи път ръката му направи движение, което обиколи тялото му и завъртя меча, така че да направи някакъв удар. Тогава се сети. Погледна към Даниел и попита:
-Щом това е меча на Персей и той е убил Горгоната, тогава аз защо не мога да убивам свръх есетествени същества? Да не е някакво китайско производство? - и се засмях, но след това го погледнах сериозно и допълних:
-Персей е бил, човек когато е убил тази зла вещица.. така де.. оная с многото змии в главата.. аз защо няма да мога? Не е от расата тогава.. какво? - и зачаках отговор. Исках да знам, защо и какво в мен не беше достатъчно добро, че да е притежател на нещо такова.. На такава вещ..

» Една пиянска нощ преди около месец
» Преди няколко часа. Една тъмна уличка!
» Преди два дни! Срещата с един Нефилим в една тъмна улица.