Преди две седмици в бара, Lilith and Kyra meet

Това щеше да е поредната скучна вечер, в която щях да си седя съвсем сама на дивана в хола, да гледам филм може би, да се тъпча с пуканки и да се самосъжалявам. Мразех тези занимания, но нямах какво интересно да правя. Трябваше да си стоя у дома и да наглеждам Алексис.
Толкова много ми се искаше да направя нещо различно, но все още не знаех какво и това ме подлудяваше. Спомних си доброто старо време, в което бях напълно неангажирана и вършех каквото ми скимнеше без да мисля за последствията. Е, този период беше свършил и сега бях в една огромна дупка, наречена ежедневие – всеки ден, едно и също…
Но този път бях твърдо решена да излезна навън и да се забавлявам.
- Вивиан! – провикнах се, а гласът ми прокънтя силно. Чуха се стъпки, а след това в стаята влетя едно запъхтяно младо момиче. Това беше прислужницата ми, която беше натоварена с тежката задача да изпълнява всеки мой каприз. Чудех се как все още издържа на напрежението и не е напуснала, но всъщност заплащането й беше много по-добро от това на другите прислужници в града, което може би беше единствената причина, поради която все още ме търпеше. Другата беше, че се страхуваше от мен… На нейно място и аз бих се страхувала от себе си, защото определено й давах поводи за това.
- Вивиан, колко време трябва да те чакам да се дотътриш до тук? – попитах аз и повдигнах въпросително вежда. Тя понечи да отговори, но аз й направих знак с ръка и спрях думите й.
- Не ми отговаряй! – рекох с леко троснат тон. – Няма значение, исках да те помоля да наглеждаш Алексис. Тя е в стаята си и в момента чете, но надниквай вътре от време на време. Аз излизам и ще се върна… - замислих се, - не знам кога. Не ме чакай, но до утре сутринта ще съм си у дома – казах, а после й направих знак, че може да си върви. Въздъхнах и излязох от всекидневната, насочвайки се към стълбите. Изкачих ги бързо и влязох в стаята си. Отидох до дрешника, в който…както винаги цареше пълен хаос. Измъкнах две закачалки от там и един чифт обувки на висока платформа. Облякох се и се запътих към стаята на Алекс. Отворих вратата и погледнах към нея. Тя седеше на леглото си, а в скута й беше поставена една от любимите й книги. Усмихнах се едвам забележимо.
- Излизам, Алекс. Ако има нещо, го съобщи на Вивиан. Чао, мила. .
След тези думи се изнизах безшумно през входната врата и когато прекосих градината се озовах в гаража. Вътре имаше три коли, които рядко се използваха, но днес бях решила да се кача в една от тях. Не си представяйте нещо лъскаво, аз не си падам по демонстрациите. Нямаше нужда да показвам какво притежавам, затова влезнах в най-обикновената тойота и запалих двигателя, а след това потеглих, насочвайки се към центъра на града. Спрях пред един симпатичен бар, който беше любимото ми заведение в града.
Затръшнах вратата на черното возило зад гърба си и отворих вратата на заведението. Вътре имаше много хора, което не ме изненада. Светлината беше леко притъмнена, а наоколо се носеше тиха музика.
Прекосих разстоянието от вратата до бара, като през това време огледах внимателно всичи присъстващи. Настаних се на един от високите кожени столове и след това се обърнах към бармана.
- Едно уиски, моля – поръчах аз и зачаках, а през това време се обърнах с гръб към бара и с лице към останалата част от помещението.

Вечер като вечер,просто поредната изпълнена с хубави моменти и дива страст и ритми.Да такива бях повечето от тах и подчти винаги свръшваха в леглото на някой.Отдавна бях свикнала да спя по хорските къщи и сега дори не ми прави впечатление мястото.Но таз тема не е за тази вечер.Исках само да се разкърша,но пък никога незнаеш дале няма да налетиш на някое ангелче.
Облякох се предизвикателно и се запътих към един добре познат бар,където нямаше нужда от покана за мен или дори да пращам.
Щом пристигнах влязох и се настаних право на бара за да мого да пофлиртувам поне малко с някой.
-Здрасти захарче дай едно уиски.-и му изпратих въздушна целувка.
Завъртях малко глава настрани да огледам таз вечерните предложения когато видях до себе си познато лице.Не можех да повярвам че я виждам тук.
Отидох до нея и казах:
-Охо кой виждам на хоризонта.-и се засмях.

Барманът остави питието ми точно до мен. Взех чашата си и бавно отпих от нея, като през това време продължих да оглеждам хората наоколо.
На стола от лявата ми страна се настани момиче, на което първоначално изобщо не обърнах внимание. Тя си поръча нещо и пофлиртува малко с момчето зад бара, което веднага й донесе поръчката. Очевидно се познаваха и тя беше редовен клиент.
Тя преглътна малко от уискито, което се съдържаше в чашата й, а след това се обърна към мен.
- Охо, кой виждам на хоризонта – рече тя и се усмихна леко. В първия момент не осъзнах, че говори на мен, но след това разбрах това и завъртях главата си в нейната посока.
Познавах я много добре, това беше Кира. Бяхме приятелки много дълго време през годините, но след това се разделихме и всяка пое по своя собствен път. Последните сведения, които получих за нея казваха, че е в Ню Йорк и цял Манхатън я познава. Това беше типично в нейн стил – завоюваше градовете един след друг.
Но това, което ме изненада сега беше, че се намира в едно съвсем малко градче като Мистик Фолс. Наистина не можех да повярвам, че я виждам.
- Кира? – попитах учудено аз и повдигнах въпросително вежда. – Не вярвам на очите си – отбелязах след това и се усмихнах.
Невинно момиче от малкия град – не, това определено не беше Кира, която познавах и обичах. Тя си падаше по големите и шумни партита, а често се случваше да не се прибира с дни в дома си.
Въпреки всичко, се радвах, че я срещам тук. Беше хубаво да видиш някой стар приятел, точно когато най-малко очакваш.

Видях колко изненадана беше Лилит,но това беше и целта ми.Сякаш за секунда всички стари спомени ме връхлетяха и не можех да кажа нищо.Искаше ми се пак да дойде старото време,когато лудувахме заедно до посреднощ и сваляхме готини пичове.
Но като я гледам тук сама и някак си "странна",защото това не е типично за нея се разтревожих.Смешно а като се има предвит че никога не се тревожа.Може би се е задомила или нещо такова,което щеше много да ме учуди.Дали само аз бях останала дива и палава както по онова време.Трябваше да разбера какво е стананло затова и я попитах.
-Ей какво става с теб?-усмихнах се и продължих.
-Къде се губиш не съм те виждала с години?

ПП.Сори за закъснението yhmktrfg

» Lilith and Jack Rourke, преди седмица, Starbucks
» Преди 1 година в Ибиза
» Kyra
» Преди половин година в Ню Йорк
» Преди два месеца. От Швейцария към Италия!